Н. Пр. Ирене Планк: Германия напълно подкрепя присъединяването на България към ОИСР | Лицата на дипломацията

За силата на единството и значението за взаимното разбирателство и подкрепа разговаряме с посланика на Федерална република Германия в България. Разказ за предизвикателствата, които предлага всяка нова мисия в живота на дипломата и обичта към България, породена от опознаването на различни кътчета на страната ни. И още за големите възможности за икономическо сътрудничество между страните ни, основано на дългогодишни традиции и визията за нови перспективи в рамките на ЕС и Еврозоната. Култура, образование и нови възможности за младите – в интервюто на Елица Маймарева с Н. Пр. Ирене Планк.

Ваше превъзходителство, защо избрахте кариера в дипломацията?

Ами всъщност не съм се стремилa към това. Повече или по-малко така се случи. Работех в берлинскoто външно министерство. И не бях напълно щастлива и търсех нещо извън Германия. Един приятел ме насочи към службата за чуждестранни връзки, която всъщност никога не ми беше хрумвало. Е, кандидатствах. Решиха да ме вземат. И оттогава съм там. И нито един ден не съм съжалявал за това.

Били сте в дипломатически мисии в Брюксел, Бейрут, Афганистан, Демократична република Конго, Съединените щати, Мароко. Къде срещнахте най-големите предизвикателства?

Ами, знаете ли, Мароко е нещо различно. Това беше първата ми мисия, така че всичко бе предизвикателство. Брюксел – трафикът. Афганистан, това беше между 2002 и 2006 г., така че в началото на един период, който сега завърши с много насилие. И мисля, че тук най-голямото предизвикателство беше да се справим с факта, че повечето хора, които бяха там, изобщо не познаваха страната. Това беше голямо предизвикателство, защото е много трудно да вземеш правилните решения. САЩ! Знаете ли, САЩ всъщност са интересни, защото от Европа отивате в САЩ и всичко изглежда много подобно. Колите, сградите, улиците, всичко. И след известно време разбирате, че може да има едни и същи неща, едни и същи идеи, ценности, езици, но системата, йерархията е напълно различна от всичо познато. Така че в САЩ предизвикателството е да си мислиш, че си добре запознат с нея, а после да разбереш, че не е така. И така, какво пропуснах? Ливан. О, Боже мой. Мисля, че ни трябва още едно интервю за Ливан! Да, но във всяка страна е различно.

Вие сте посланик на Германия в България от началото на 2023 г. Какво мислите за нашата страна?

Накратко – Обичам я! Ами, тя е изключително красива. Много е сложно. Тя е културно много, много дълбока. И аз съм много щастлива, че съм била тук през това време, когато България е правила опити да има стабилно правителство. И съм много щастлива, че съм тук, в България сега, когато България има правителство, а и Германия има ново правителство. Така че наистина има много перспективи. И аз много се надявам, че нашите двустранни връзки, които са отлични, ще останат такива и ще се развиват. Защото трябва да имаме стабилни правителства за да има визити на парламентарни групи и министри. И сега, когато имаме това, аз наистина се надявам, че съвместната работа ще продължи.

През последните няколко години наблюдаваме увеличение на търговията между нашите две страни. В кои икономически области можем да видим германски инвестиции в нашата страна?

Всъщност Германия е най-големият търговски партньор на България, както знаете, а следващият е след нас с 50%. Така че това е наистина забележително. Има една немска компания в България, Arubis. Това са момчетата, които произвеждат мед в Киргизстан. Те са най-големият бизнес тук по оборот, а също и най-големият корпоративен данъкоплатец в България. Автомобилната индустрия е наистина голяма. И България произвежда голям, голям брой автомобилни части. Така че основно във всеки автомобил, който е произведен в Германия, ще имате нещо българско. Фарма е интересна част. И все повече и повече имаме общи интереси в областта на възобновяемите енергийни източници и в отбранителната промишленост. Отбранителната промишленост започва да става доста важна в нашите двустранни отношения.

България е по-близо до Еврозоната. Смятате ли, че датата 1 януари 2026 г е реалистична?

Е, разбира се, но не е моя работа да го кажа, защото не аз вземам тези решения. Но бих искала да цитирам нашия бивш министър на финансите, г-н Кукис, който разговаря с вашия министър на финансите наскоро и който каза, че по отношение на еврозоната. Ако България е оптимистично настроена, аз също съм оптимист. Така че всъщност съм доста оптимистично настроена, че решението ще бъде благоприятно. И мисля, че това е голяма, голяма крачка напред за европейската интеграция на България. И мисля, че това е също така добро нещо за българския бизнес и българските потребители, защото разходите ще намалеят. Искам да кажа, че бизнеса с недвижимите имоти в България, от години и години, вече е в евро. И хората знаят защо. И нещо, което според мен си струва да се отбележи, повечето хора вероятно ще го знаят, но в известен смисъл България вече има евро. Защото българският лев, след голямата икономическа и финансова криза през 1997г е бил пакетиран към германската марка, а по-късно всичко това се е обърнало към еврото. Така че България по принцип има евро, но няма място на масата във Франкфурт, за да вземе решения за еврозоната. И аз мисля, че това ще бъде нещо добро, когато България се присъедини към Еврозоната, да има това място във Франкфурт и да допринася за стабилността на една просперираща Еврозона.

Очаква се България да бъде част от ОИСР. Какво мислите, до каква степен България може да очаква подкрепата на Германия?

Имате го. Имате я. Ние напълно подкрепяме присъединяването на България към ОИСР (Организацията за икономическо сътрудничество и развитие) и аз смятам, че България се стреми към това като към голям приоритет, и смятам, че българските усилия ще се отплатят. Така че ние подкрепяме това. Това е още една възможност за икономически растеж и стабилност за България. Да, 100%.

Германия инициира „Европейския небесен щит“ за въздушна отбрана. Какво трябва да направим за взаимозависимостта на Германия и България?

Да, взаимозависимост. Мисля, че откакто Русия започна войната си срещу Украйна, за европейците мисленето за отбраната, за ЕС, за НАТО, се разви значително. И сега правим неща заедно и предвиждаме да развиваме неща заедно, сега, а преди пет години никой не е мислил за това. И ESSE, вие споменахте инициативата „Европейски небесен щит“. Съжалявам, но във военната област всички работят с тези съкращения, така че винаги казваме ESSE и казваме SAFE, което е инструментът на Европейския съюз за финансиране на инвестиции във военни поръчки. Така че бих искала да видя германската инициатива, Sky Инициативата „Щит“, ESSE и SAFE – да ги видя заедно. Има и редица други европейски инструменти, които са за подпомагане на държавите да увеличат капацитета си, за да могат да се защитят врамките на НАТО, като страни от ЕС. И така, какви са предимствата? Искам да кажа, че ние сме много, много щастливи, че България се присъедини към тази инициатива на ESSE. Това беше, например, инструмента за това България да закупи нова част, ново поколение противовъздушна отбрана, RST, и ние се надяваме да бъдем можем да си сътрудничим в много други области. Инструментът SAFE от – извинявайте, позволете ми да довърша това. Едно от големите предимства е, че можете да правите общи обществени поръчки, а това на свой ред има две предимства. Цената става по-ниска, защото изведнъж имате икономии на мащаба. Ако много страни купуват това нещо, то става по-евтино. И другото голямо предимство е, че не е необходимо да се правят национални поръчки през цялото време. Те отнемат много време. Те са скъпи. Добре е, ако не се налага да ги правите и все пак да имате чиста и изрядна покупка. SAFE, този европейски инструмент за финансиране и кредитиране, има още една добра характеристика, а именно, че насърчава европейските държави да инвестират в отбраната заедно. Така че тя помага на нас и на нашите национални собствени проекти, които по принцип в дългосрочен план не са добри за нас, а насърчават две или повече европейски държави да се обединят и да използват този инструмент за един общ проект и да се получи SAFE кредит. Така че мисля, че това са два важни и добри инструменти. И съм много щастлива, че сме заедно с България в ESSI и много се радваме, че заедно с България използваме SAFE. И мисля, че има голям потенциал за германските отбранителни компании и българските отбранителни компании. Има потенциал в инвестициите, в съвместните предприятия. Ние всъщност правим първите българо-германски дни на отбраната на 3 юни тук, в София, като събираме тези компании заедно, хора от германските и българските компании заедно, но също и хора от българското Министерство на отбраната. Надяваме се да успеем да поздравим Министерството на отбраната министъра, а дори и президентът, ако времето му позволява, да ни удостои с встъпителна реч. Ще дойдат и много хора от германското министерство на отбраната и се надяваме че това ще бъде една добра среща, на която да проучим целия този потенциал и да решим кои конкретни проекти трябва да разгледаме по-отблизо.

Германия има нов канцлер. Мерц е изправен пред няколко предизвикателства, от началото на мандата му. Как смятате, че той ще успее да състави стабилно правителство  въпреки геополитическите и икономическите борби в Европа?

Е, един от начините да се отговори на този въпрос е, че той няма избор. Така че има малко защото мисля, че всички много добре осъзнават, че всички ние се нуждаем да се съберем – като европейци, но също и като германско правителство. И аз мисля, че всеки иска да допринесе за това. Така че новата коалиция изглежда добре, изглежда добре. А приоритетите на канцлера, мисля, че можем да ги изведем от първите му дейности. Кои бяха първите неща, които той направи? Той отиде в Париж, във Варшава и в Брюксел. И мисля, че това показва накъде иска да върви и иска да се задълбочи европейската интеграция. Тези много близки отношения, които Германия традиционно има с Франция в рамките на ЕС и с Полша, има този формат, който се нарича Ваймарски триъгълник, където трите страни са заедно, като двигател за повече европейска интеграция, европейско развитие. Така че Европа, според мен, е голямото нещо. Миналата седмица бях в Берлин. Имаме нов министър също. Имаме не само нов канцлер, но и нов министър. И първото нещо – той прие посланиците на ЕС – имам предвид германските посланици в страните от ЕС. И първото нещо, което той каза, е, че интересите на Германия и ЕС съвпадат, а ЕС и Европа е в моето ДНК. Така че мисля, че можем да бъдем много сигурни в един много проевропейска Германия правителството прави всичко възможно, за да помогне на Европа да стане по-интегрирана. И в моето министерство, в моята къща, както я наричаме, фокусът ще бъде много голям не само върху големите европейски държави-членки, но по-специално на по-малките. И това е така, защото – добре, аз обичам да цитирам Криста Йенсен, която беше външен министър на Дания и която каза, че има два вида държави членки на ЕС. Има големи такива, има малки, а има и такива, които все още не са осъзнали колко са малки. И аз мисля, че това е точно така. Ние сме силни и големи, когато сме в ЕС. Но като отделни нации, мисля, че при сегашните геополитически обстоятелства това не е най-добрият ни залог. Нашата е ЕС.

Тази година четирима български тийнейджъри получиха международна стипендия в германския Бундестага. Какви други възможности се откриват пред тях и какви други възможности за стаж в германски институции са на разположение на българските ученици като цяло?

Ами международните парламентарни студенти, те са ни изключително скъпи. И с четирима ученици от миналата година, ние очевидно все още поддържаме контакт, както и с учениците преди това. Имаме цяла мрежа от възпитаници. И те могат да работят в германския Бундестаг и да разгледат работата на един парламент, друг парламент от тази страна, и техните възможностите след това са многобройни. Те могат да останат в политическата или научната сфера, могат да отидат да работят в компании, очевидно могат да се върнат в България с този опит. И да процъфтяват в тази екосистема, която е Европа, където връзките между държавите са толкова важни и хората, които говорят и двата или три езика, искам да кажа, че те са най-важните хора в днешно време. Защото трябва да могат да общуват, но и да разбират работата на другите системи. Така че според мен възможностите са неограничени. Други възможности, с които разполагаме, са Германската служба за академичен обмен, ARD, която предлага стипендии. И тук отново винаги имаме много, много висок процент български студенти. Ако го сравните със студентите от цял свят, процентът на българите е невероятен. Българските млади хора наистина преобладават. За парламентарните стипендии крайният срок за кандидатстване е съвсем скоро. Не съм съвсем сигурна дали е следващата седмица. Във всеки случай много скоро. Така че, ако някой се интересува, моля, отидете в нашите социални медии, отидете във Facebook, Insta, уебсайта на посолството и потърсете, ако се интересувате или ако някой от вашите слушатели се интересува.

А каква е ролята на Гьоте-институт за задълбочаване на връзките между България и Германия?

Ами, Гьоте-институт е глобално активна институция. Така че неговата мисия е да задълбочава културното разбирателство между Германия и страните, в които присъства. Разбира се, Европа играе особено важна роля тук и подкрепя всички видове културни и артистични дейности, които могат да ни помогнат да се разберем взаимно. И много, много важна част от това, което правят, разбира се, е тяхната езикова програма. Мисля, че много хора които не са изучавали немски език в училище, използват тази възможност, предоставена им от Гьоте-институт по света, за да научат немски език. Така че това също е много, много важна роля. И както, може би знаете, че в Германия няма министър на културата. Тя е федерално дело. Всяка федерална провинция има свой министър на културата. Ние имаме централна инстанция в канцеларията, но културата при нас е нещо многообразно. Тя се движи от много участници, а Гьоте-институт е най-важният, който представя германската култура в други страни. Очевидно е, че работим в изключително тясно сътрудничество и мисля, че Гьоте-институт тук, в София се радва на добра репутация, и то не само заради езиковите си курсове, но и заради красивата библиотека, за събитията, които организират, музика, филми, те са много активни.

И така, на какво ниво е развит културният обмен между нашите две страни?

Културният обмен е много труден за измерване, знаете. При търговските отношения мога да да ви дам цифри. С културния обмен е много по-трудно. Но мисля, че има едно огромно предимство, което понякога не оценяваме или не виждаме достатъчно, и това са около 440-тина хиляди български граждани, които живеят, работят, учат в Германия. И това са хора, всеки един от тях е културен мост, защото познават и двете култури, говорят и двата езика и мисля, че това е една от най-важните връзки, които имаме – всички тези хора, които познават и двете страни. Също така всички тук от посолството, от други германски институции, от германския бизнес, всички, с които съм говорила, когато напуснат България, се смятат за посланици на България, защото наистина са се влюбили в тази страна.

Как мислите, че българите и германците, близки ли са по манталитет или по възглед за света?

Знаете ли, не съм съвсем сигурна дали вярвам в националния манталитет или в националния характер. Ако се огледам тук, в посолството, сред моите колеги, родени в Германия, имаме толкова различни интереси и толкова различен светоглед, и аз всъщност подозирам, че същото е и при българите. Така че едно от нещата, които със сигурност помагат да се разбираме и да се интересуваме един друг е фактът, че в България има толкова много езикови училища и че толкова много млади хора учат немски език в тези езикови училища, или френски, или други езици. Затова смятам, че това е много важно и помага за по-доброто взаимно разбиране и това е смисълът. Освен това мисля, че това, което и двамата споделяме, е, че сме европейци и ако ме помолите да определя какво е това, да се чувстваш европеец, не знам. Мисля, че ще трябва да направим друго интервю за това, с чаша хубаво българско червено вино.

Какво не знаят българите за Германия и нейните туристически забележителности?

О, мислех, че ще ме попитате какво не знаят германците за многобройните туристически забележителности на България, аз бих могла да ви дам списък. Какво не знаят българите за Германия? Е, в Германия живеят близо половин милион българи, така че аз съм сигурна, че те са открили не само туристическите горещи точки, към които всички се стичат в Мюнхен и Берлин, но със сигурност и по-малките, по-малко известни места, които понякога са дори по-красиви от класическите туристически атракции. Ако питате мен, семейството ми живее в Бремен, това е стар ханзейски град, и точно сега, мисля, че започва днес, празнуват Седмицата на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Така че, ако някой от вашата аудитория се окаже в Германия в момента, бих му препоръчала да вземе влак до Бремен, да се наслади на Ратхауса и на тази много стара статуя на Роланд, която е, добре… твърде дълго за обяснение… Мисля, че всички знаят „Бременските музиканти“, знаете, магарето, кучето, котката и петела. Така че посетете Бременските музиканти и опаковайте всичко с чаша Ротшпоон в Ратхаус, защото имаме и хубаво червено вино, а в Бремен, то се нарича Rotspohn. Мисля, че това може да е просто едно приятно очарователно посещение, да.

Какво очаквате да постигнете до края на мандата си тук, в София?

О, имате предвид неща, които зависят от мен? Е, знаете, с възрастта човек става по-скромен. Така че това, което искам да постигна, е да мога да говоря не перфектно, но свободно български и да танцувам хоро.

Благодаря. Благодаря ви за това интервю.

Много ви благодаря. Благодаря ви.