В деня на Европа: Какъв ще е пътят пред България в съюза с новата власт в страната? В ефира на „Добро утро, Европа“ говори бившият вицепремиер, първи български еврокомисар и главен преговарящ за присъединяването ни в Европейския съюз Меглена Кунева.

Тя заяви, че доверието на българите към ЕС остава тревожно ниско въпреки членството на страната от 2007 г. По думите ѝ последните данни на Евробарометър показват, че България е на последно място по доверие в Съюза с 61% подкрепа. „Преди да влезем в Европейския съюз бяхме на 80% подкрепа“, припомни Кунева. Според нея причината е, че обществото често очаква Брюксел да решава вътрешните проблеми на страната вместо българските институции.

Ние забравяме, че имаме глас точно толкова, колкото и останалите европейски държави.

Кунева коментира и ролята на новото правителство в европейските процеси. Тя настоя министрите да бъдат много по-активни в комуникацията с обществото преди и след заседанията на европейските съвети. „Нищо в Европейския съюз не може да стане без държавните и правителствените ръководители и без министрите“, каза тя. По думите ѝ България трябва ясно да формулира собствените си позиции и да търси съюзници в рамките на ЕС, вместо да внушава, че решенията се налагат отвън.

Ако имаме яснота какво очакваме от нашите министри, когато отиват там, трябва да знаем какви са техните правомощия, какво могат и какво не могат да правят. Абсолютно задължително е преди всеки Съвет министърът, който отива, да направи голяма пресконференция. Да каже какво ще се обсъжда на този Съвет и с какъв мандат заминава. И след това, когато министърът се върне от Брюксел, още на летището да обясни какво се е случило, каква е била българската позиция и как е била посрещната.

Меглена Кунева отхвърли твърденията, че въвеждането на еврото е основната причина за високата инфлация в България. Тя подчерта, че проблемите с цените и земеделските производители съществуват от години и се дължат на липсата на последователна политика. Според нея държавата трябва да защитава по-активно малките и средни производители и да ограничава зависимостта им от прекупвачи. Тя напомни също, че „най-големият инвеститор в България е Европейският съюз“.

Новото правителство трябва много ясно да формулира какво стои зад клишетата. Казахте преди малко: „силна България в силна Европа“. Какво означава според българското правителство „силна България“ и какво означава „силна Европа“? Нека обяснят тези неща едновременно, за да стане ясно на всички. Кои ще бъдат нашите най-близки съюзници – регионални или по-широки партньори, с които можем да превърнем тези идеи в реалност?

А по отношение на курса на страната – дали ще бъде в подкрепа или по-скоро скептичен към Европа – ще задам един риторичен въпрос: кой е най-големият инвеститор в България? Вие знаете отговора – това е Европейският съюз. Няма правителство, което е готово да загуби този инвеститор.

По отношение на войната в Украйна Кунева предупреди, че международното право и уроците от Втората световна война не бива да бъдат пренебрегвани. „Всички конфликти завършват на масата на преговорите“, каза тя, но подчерта, че силата на позициите зависи от развитието на бойните действия. Бившият еврокомисар призова обществото да си зададе важни въпроси за замразените конфликти, сигурността и бъдещето на Европа.

В заключение Кунева определи Европа като „надежда“, „принадлежност“ и „свобода“, а България – като естествена част от европейското пространство „не само географски, а и като култура и човечност“.

Целия разговор вижте във видеото.

Сподели: