Ли Андерсон- евродепутат, Лявата група в Европейския парламент пред Euronews | Станция Европейски съюз
Близо 95 милиона души в Европейския съюз са изложени на риск от бедност. Парадоксът „работещи бедни“, галопиращите наеми и енергийната несигурност се превърнаха в новата нормалност за милиони европейци.
Възможно ли е да постигнем „нулева бедност“ до 2035 година? Трябва ли държавата да ни плаща „базов доход“, за да сме по-спокойни за бъдещето си? И защо жилищната криза се превърна в най-големия социален провал на нашето време?
За отговорите на тези въпроси потърсихме Ли Андерсон – ключова фигура в европейската социална политика и председател на Комисията по заетост и социални въпроси в Европейския парламент.
Здравейте и благодаря, че приехте поканата. 21% или около 95 милиона души в ЕС са изложени на риск от бедност или социално изключване. Как настоящата политика на ЕС се справя с този проблем?
ЕС е на път да публикува първата в историята на Европейския съюз стратегия за борба с бедността и въпреки че много решения, свързани със социалната политика, са от компетентността на държавите-членки, мисля, че е много важно, че ЕС поставя ясна цел за това кога държавите-членки трябва да се ангажират с изкореняване на бедността, заложени са цели за намаляване на детската бедност в частност. Също така Европейският съюз се фокусира върху създаването на закони, които подобряват условията например на работниците, работещите бедни и семействата, както беше направено с директивата за минималната работна заплата.
Цел: 80% обхват на колективното договаряне
Заложена е цел за нулева бедност до 2035 г., това реалистично ли е?
Това, което е реалистично, зависи изцяло от това какъв вид политика се води. Така че премахването на бедността е възможно, но, разбира се, се изисква политическа воля от страна на държавите-членки да приемат политики, насочени към хората, живеещи в бедност – за да може да се подобрят системите за социална защита, да се подобри достъпът до висококачествено образование, както и образование и грижи за малките деца, но и грижа за възрастните хора. Също така да се подобри положението на хората на пазара на труда, които работят, но все така получават толкова ниска заплата, че живеят в бедност или са изложени на риск от бедност, въпреки че работят.
Споменахте минималната работна заплата. В няколко европейски държави, включително във Вашата родна Финландия, беше проведен експеримент с минималния базов доход. Доколко успешен беше той според Вас?
Мисля, че опитът с минималния базов доход във Финландия беше успешен, защото показа, че ако сте дългосрочно безработен, факторите, които определят дали ще си намерите работа или не, всъщност не са свързани с вашата социална сигурност. Но има нужда от инвестиции например в образование, в развитие на умения, в здравни услуги. Така че минималният базов доход не увеличи заетостта при дългосрочно безработните, ако го направим сравнение с нашата обичайна система за социална сигурност, но и не я намали. Но това, което наблюдавахме като най-голяма промяна, беше всъщност, че онези, които получиха минимален базов доход по време на този експеримент, бяха по-щастливи, имаха много по-силна вяра в бъдещето, а също и много по-силна вяра в собствените си възможности да си намерят работа. Мисля, че и този вид фактори са наистина важни, когато говорим за нашите системи за социална защита и за това как можем да подкрепим хората, които са дългосрочно безработни.
Може ли подобен тип система ли да бъде въведена за целия Съюз?
Мисля, че това зависи до голяма степен – имам предвид, че ако я въведем навсякъде, това би означавало много голяма структурна промяна в начина, по който функционира нашата система за социална защита, така че според мен първо отделни държави-членки ще я приложат за определени групи. В Ирландия проведоха експеримент с универсален базов доход за артисти. Това е интересна група, защото артистите обикновено са на свободна практика, получават доходи от много различни източници и обикновено са група, която не попада в рамките на нашите обичайни системи за безработица или социална защита. Затова мисля, че това е едно добро място да започнем да изпробваме тези нови форми на социална защита – именно с групи хора, които са в много несигурно положение или за които старомодната система за социална защита не върши много добра работа.
В моята страна имаме следния парадокс, който наричаме „работещи бедни“ – много хора работят на пълен работен ден, имат работа на пълен работен ден, но все пак са под прага на бедността. Как според Вас може да бъде разрешен този въпрос?
Мисля, че тук има два важни въпроса: първо, да работите върху подобряване на заплащането на пазара на труда. Директивата за минималната заплата, разбира се, беше важна, но тя само задава минималното ниво, така че в допълнение това, което беше важно в директивата, е, че тя също така определя цел за обхват на колективното договаряне от 80% и е много важно държавите-членки сега също да изготвят планове за това как искат да работят за постигането на тази цел. Защото виждаме, че наличието на високо ниво на обхват на колективното договаряне има много ползи за цялото общество на пазара на труда по отношение на производителността, стабилността, но също и по отношение на равнището на заплатите. Другият важен въпрос е, че в много страни с работещи бедни причината да си беден, въпреки че получаваш заплата и работиш, е, че жилищата, енергията и храната са толкова скъпи, така че наистина трябва да се инвестира много в социални жилища и в намаляване на наемите и енергийните разходи, за да се реши и кризата с разходите за живот, така че хората да могат да свързват двата края.
Какъв конкретен финансов механизъм трябва да предвиди бюджетът на ЕС, за да се гарантира, че „зеленият преход“, например, няма да се превърне в тежест за най-бедните държави?
Мисля, че първо е важно да си припомним, че най-евтината енергия е възобновяемата енергия, затова е важно да не се отказваме от прехода, защото колкото повече възобновяема енергия имаме, толкова по-евтина електроенергия и енергия ще получаваме. Виждаме това например в скандинавските страни, където са направени много инвестиции във възобновяема електроенергия, така че това е добре както за домакинствата, така и за хората и за бизнеса, но, разбира се, докато все още съществува тази зависимост от изкопаемите горива, ще наблюдаваме скокове в цените на енергията, както виждаме сега с войната в Иран, и тогава е много важно правителствата да са готови да използват средства на национално ниво, а също така е възможно ЕС да е насърчил държавите-членки да компенсират домакинствата, когато се наблюдава този скок в цените на енергията, така че по същество да се предоставят компенсации на домакинствата по време на енергийна криза, за да не станат сметките за отопление и енергия толкова високи, че хората да не могат да си позволят да отопляват домовете си, например. В допълнение към това има и много решения на ниво ЕС относно енергийните политики, за да се гарантира, че ще има възможности за държавите-членки да инвестират в подкрепа на домакинствата за прехода, например фондът за социален климат, има я и системата за предварително реализиране на приходи от предстоящата Система на ЕС за търговия с емисии. Идеята е да се даде възможност на държавите-членки да използват средствата за инвестиции, например за подпомагане на домакинствата при прехода от газ или горива за отопление на домовете им, или например за инвестиции и подпомагане на хората за повече обществен транспорт в градовете, или за инвестиции в преход на транспортната система, така че да бъде възможно хората да преминат към други видове транспорт, различни от тези, които използват изкопаеми горива, така че ние наистина се нуждаем държавите-членки да подкрепят хората.
Пазарен провал – младите не могат да си купят дом
А как стои въпросът с жилищния проблем? Наскоро прочетох едно проучване, според което все повече млади хора в Европейския съюз не могат да си позволят нито ново жилище, нито да наемат, нито да купят нов апартамент.
Бих казала, че жилищната криза е една от най-големите социални кризи в Европа в момента. Ситуацията е наистина катастрофална на много места. Смятам, че това е пазарен провал. Някои хора печелят много пари на пазара на жилища, а в същото време има млади хора, които не могат да си позволят да се изнесат от домовете на родителите си и да започнат да изграждат собствен живот, така че има дисбаланс, проблем на пазарите. Смятам, че държавите-членки трябва да инвестират в социални жилища с нестопанска цел и да са в много различни части на града, така че да не се фокусират само върху определени райони, а наистина да увеличат броя им, така че делът на социалните жилища с нестопанска цел да достигне 30 или 40 процента от всички новопостроени апартаменти. Защото когато увеличите това предлагане на пазара, това означава също, че общото ниво на наемите се поддържа по-стабилно или дори спада. Така че отново е важно ЕС да създаде възможности за финансиране за държавите-членки, но крайната отговорност е на правителствата и общините в самите държави-членки да увеличат наистина броя на социалните жилища с нестопанска цел на пазарите си, така че хората да могат да си позволят дом.
