Конфликтът в Близкия изток – интервю с евродепутата от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев | Станция Европейски съюз
Близкият изток отново гори и докато ракетите летят, напрежението в региона се покачва заедно с цените на петрола и газа. Какво означава новата война за Европа и за сигурността на Съюза? Отговорите търсим с евродепутата от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев.
Ескалацията в Близкия изток – Докъде ще стигне конфликтът?
Седмица и малко мина след ударите на САЩ и Израел срещу Иран. Докъде, според вас, може да се разрасне конфликтът?
За съжаление, още не е ясно колко време ще продължи този конфликт и колко държави ще засегне. Защото, освен пряко участващите страни Израел, САЩ, видяхме, че Иран започна да атакува своите съседи – Обединените арабски емирства, Саудитска Арабия, Катар, Бахрейн. След това се изстреля ракета, която наближи въздушното пространство на Турция. Казаха, че целта на ракетата е била Гърция, където има бази на САЩ. Към Кипър бяха изстреляни ракети. Виждаме, че конфликтът се разраства в целия регион. За съжаление, виждаме, че Турция има и жертви не само между военните, и в цивилното население. Удрят се важни обекти, освен военни, като базите на САЩ в региона, така и дейта центрове, удрят се и рафинерии, енергийна инфраструктура и всичко това, за съжаление, води до големи сътресения в целия регион.
А как войната променя рисковете за сигурността на Европа?
За съжаление, това е още един горещ конфликт и военни действия, които са прекалено близо до външните границите на Европейския съюз. За всичко това, което става вече четири години в Украйна, съвсем близо до нас, на 300 км се водят военни действия от границите на България. Виждаме, че сега и в региона на Близкия изток, след ивицата Газа, след Ливан, войната е вече и в Иран. И всичко това, за съжаление, е много тревожно, защото тази война, както и предходната, примерно в Сирия, в Ирак, може да ни докара големи бежански потоци към Европа, защото ние знаем, Европа е най-сигурното, най-социалното място и винаги, когато има военни действия, ние привличаме голям брой бежанци. Трябва да сме готови и за такова развитие, защото след като се удря цивилна инфраструктура, след като ние не знаем какво ще стане в самия Иран, може да се стигне и до гражданска война, всичко това е възможно да генерира големи бежански потоци към Европа.
Да, след малко ще да ви зададем въпроса за бежанските потоци, евентуална нова бежанска вълна към Европейския съюз, но преди това, наистина ми се иска да засегнем сигурността на Европа и потенциалните рискове за нея. Иран вече отправи предупреждения към европейски държави, които взимат участие във войната. Знаем да сега те са две, като едната дори не е членка на Европейския съюз. Това са две европейски държави, които участват със сили, за да подсигурят реално свои бази в района, но все пак такова предупреждение беше отправено от страна на Иран. Колко притеснително е това и какви действия може да очакваме от страната Иран?
Иран разполага с балистични ракети с доста голям обсег. Може да достигне до Източна Европа. Виждаме, че такива бяха изстреляни към Кипър, към Гърция. Турците свалиха тази ракета. Ние трябва да разчитаме, разбира се, първо на общата ни сигурност и в рамките на НАТО. Виждаме, че се задейства целият механизъм. Турците свалиха ракетата, изстреляна към тяхното въздушно пространство.
Да, още преди да навлезе в тяхната територия.
Ние, за съжаление, нямаме голям потенциал от противоракетна отбрана. Нашите ракети са на повече от 40 години. Двата зенитно-ракетни комплекса е С-300. Единият пази атомната централа в Козлодуй, а другият пази региона на столицата. Но ние можем да разчитаме на нашите съседи. В близост до Констанца има голяма база. Летището там е оборудвано с модерни зенитни установки. Както виждаме, Турция също може ефективно да спира атака от Иран. Гърция също има много силна противовъздушна отбрана. Към този момент едва ли е нужно да се притесняваме от пряка заплаха.
А друг казус поред вас на дневен ред ли е? Увеличава ли се рискът от терористични атаки? Например, да бъдат активирани спящи клетки в рамките на територията на Европейския съюз?
Този риск е постоянен за Европейския съюз. Ние видяхме преди 10 години какви тежки терористични атаки имаше в сърцето на Европа, в Брюксел, в Париж. Аз съм бил свидетел и на атентата в Страсбург. Бях в Европейския парламент, когато гръмнаха бомбите на летището в Брюксел и на метрото, на една спирка до Европейския парламент. Знам как това може да замрази живота в един милионен град за повече от месец. Така че службите за сигурност трябва да свършат своята работа, трябва да разчитаме на всякаква разузнавателна информация. И от нашите служби, и от партньорските в Европейския съюз разбира се очакваме да получаваме информации от трети държави. Защото сигурността на европейските граждани не може да ги осигури сама нито една самостоятелна държава членка. Това е общо задължение и мисля, че с партньорските служби се работи много добре, така че да се предотвратят бъдещите атентати, защото ние също не сме застраховани. Видяхме с атентата в Сарафово, летище в Сарафово, че и България може да бъде обект на терористична атака.
Тоест според вас европейските служби са подготвени за една такава потенциална атака?
Това не става само заради войната с Иран. Европейските служби работят по антитерористични задачи постоянно, защото има радикализирани хора, било те получили убежище в Европейския съюз, било израснали в гетата, каквито има примерно в Белгия. Във Франция има 750 такива гета. Там полицията, пожарната и линейки влизат само по изключение, полицаите влизат тежко въоръжени с БТР и с автомати. Така че тази заплаха е постоянна и трябва да се работи срещу радикализирането на отделни личности много упорито и да се наблюдават тези процеси нон-стоп, за да може да се предотвратяват атентатите, а не да действаме, след като те са се случили.
По-рано тази седмица изпратихте въпроси към Европейската комисия, именно по темата за евентуална миграционна вълна към Европейския Съюз. Колко реална според вас е тази заплаха?
Ако ескалира конфликтът, заплахата ще стане съвсем реална, защото когато се тероризира мирното население, то обикновено бяга и търси спокойствие, опитва се да спаси живота и здравето на своите семейства. Огромният поток се насочва към границите на Европейския съюз, защото и нашите закони са такива. Ние даваме право на убежище, има добра социална политика в държавите членки и това привлича доказано голям брой бежанци. Затова аз поставих към Европейската комисия спешен въпрос, трябва да ми отговарят в рамките на две седмици. Зададох с оглед на актуалната ситуация следните въпроси: Каква е актуалната оценка на Европейската комисия за риска от нарастване на миграционния натиск върху външните граници на Европейския съюз в резултат на ескалацията на напрежението в Близки изток? Какви превантивни мерки на ниво Европейски съюз могат да бъдат предприети, за да се подобри координацията и да се противодейства на евентуално увеличаване на миграционните потоци към Европа? Предвижда ли се задействането на допълнителни инструменти, в това число оперативна подкрепа от Frontex, Европейската служба за гранична и брегова охрана, експертна помощ от Агенцията на Европейския съюз за убежището и други финансови механизми, особено за държавите на първа линия, каквато е България. И как комисията оценява готовността на държавите членки за прилагане на механизмите, предвидени в новия пакт за миграция и убежище, който предстои да влезе в сила юли месец тази година. Това е един механизъм, пет регламента, голям инструментариум да се борим с нелегалната миграция, да можем да държим тези, които нямат право на убежище в центрове от затворен тип.
Според вас дали трябва Европейският съюз отново да засили партньорството си с Турция по въпроса със спирането на мигрантите?
Винаги е било абсолютно наложително, защото константно в Турция има милиони мигранти. Така, че през всяка една бежанска вълна Турция е много важен наш партньор, особено по охраната на общата ни граница. И партньорството с турската държава винаги е било абсолютно необходимо за европейската сигурност. Трябва да направим всичко, за да поддържаме добри отношения с нашите партньори от Турция и да охраняваме много добре българо-турската граница.
