От Euronews България

Публикувано на 11/01/2026 - 16:41

Първият български светски художник и нашето кино на 111 години; галерия, която е живата история на модата в Париж, единственият дизайнер с 4 „Златни игли“ у нас и скулптури в Китай, които ще се стопят напролет. Това ви предлагаме в първото за 2026 година издание на предаването „Арт и Факти“. Показваме ви го през впечатляващата имерсивна изложба за живота и творчеството на Захари Зограф в Квадрат 500; разговор с киноисторика и критик Деян Статулов в Дома на киното в София; разходка из Галерия „Диор“; гостуване на още една модна икона, но българска – Албена Алексндрова, която добави към своята дизайнерска история и академична титла, и разказ за фестивал за ледени скулптури, който всяка година събира в Китай десетки творци.


ФАКТ


Да преживееш Възраждането чрез творбите на едно име-икона в българската живопис. Това ни предлага Националната художествена галерия с имерсивната изложба на Захари Зограф, подредена в Квадрат 500 – първата тук, в която зрителят не е наблюдател и съзерцател на изображенията, а въвлечен триизмерно в света, който те пресъздават. Защо Галерията избира произведения на Зографа от музейната си колекция, за да влезе в тренда на имерсивното изкуство?

„Искахме първата изложба, посветена новите технологии, да покаже реформатора в българското изкуство. За много хора е неизвестно, че Захари Зограф е артистът, който променя българското изкуство от религиозно към светско“, казва пред екипа ни изкуствоведът Гергана Михова. А колегата ѝ Мариела Стойкова добавя: „Може би все пак като един реверанс и реабилитация на Захари, защото той не е бил съвсем разбран във времето, в което е живял“.

Смелостта в религиозните сцени да вложиш светски образи; самочувствието да изучаваш себе си в автопортрети, които рисуваш; предизвикателството да застанеш очи в очи с последствията от това да изографисаш съпругата на своя брат; експериментда рисуваш от натура растения, животни, пейзажи, антични руини и дори голи тела със сигурност представят Захари Зограф като визионер по пътя на европеизацията на българското изкуство.

Как тази изложба показва всичко това? Не само с подбора на моментите от живота и творбите му, а и с компютърната намеса на твореца Димитър Колев, който анимира редица сцени и изображения, разказват Гергана и Мариела.

Изложбата ще остане в Квадрат 500 на Националната галерия до края на година. А „Арт и Факти“ ви приканва да видите защо ви я препоръчваме, от минута 1:04.


АРТ



На 13 януари отбелязваме Деня на българското кино. През 2026-та то става на 111 години. А в Дома на киното в София говорим за него с киноисторика и критик Деян Статулов.

„Началото на българското кино тръгва от много от по-рано, още отпреди 1915-та. Първите кинематографи идват почти 2 години след първата прожекция на братя Люмиер. Започват да се прожектират филми по панаирите, съборите, после по градовете, започват да минават хроникьори, които отразяват житието и битието. Първият игрален филм е през 1915 година на режисьора, актьор, продуцент и дори кинокритик Васил Гендов“, зпочва разказа си Статулов.

По думите му българското кино върви в неравноделен такт на възходи и падения, като следва историческите промени.

„Днес все още нямаме номинация за Оскар и награда, но имаме добри постижения на други фестивали – не само в игралното, но и в анимационното и документалното кино“, продължава кинокритикът. Личното му убеждение е, че българското кино и зрители ги очакват „само хубави неща“.

На въпрос на „Арт и Факти“, ако трябва с едно изречение да опише българското кино, какво би било то, събеседникът ни казва: “Болка и любов“.

Благодарим за домакинството на Дома на киното за това интервю. Може да го гледате от минута 7:00, а в „Добро утро, Европа“ на 13 януари очаквайте и програмата за отбелязване на 111-тата годишнина.


ПАРИЖ АРТ



В този епизод на „Париж Арт“ нашият кореспондент във френската столица Йорданка Костадинова ни води в Галерия „Диор“ — място, което съчетава мода, история и култура. Тук, на легендарния адрес „Авеню Монтейн“ № 30, Кристиан Диор поставя началото на една от най-значимите истории в света на висшата мода. Ако трябва да опишем това място с думите на самия основател, казва Дани, те биха били: „Модните майстори въплъщават едно от последните убежища на чудното — те са, образно казано, истински повелители на мечтите…“

Този музей е като пътуване през повече от 75 години творчество, започнало от визията на един човек, чието име и днес е символ на елегантност, стил и ново начало след Втората световна война. В основата на всичко е Кристиан Диор. Неговата мисъл превръща ежедневното в естетически принцип, който доминира десетилетия наред.

Още в ранните си години той открива красотата в природата. Градините на семейната вила в Гранвил, грижливо отглеждани от майка му, вдъхновяват неговата първа палитра от цветове.

През 1947 г. Диор представя New Look — революция, която подчертава женската фигура с висока талия, меки линии и ефирни поли. Това не е просто нов стил, а символ на надеждата и завръщането към женствеността.

Днес в Галерия „Диор“ за първи път пред публика се представя изложба с над сто уникални модела, част от богатата колекция на Азедин Алая — един от най-уважаваните дизайнери и страстен колекционер. Експозицията се открива символично с две специални рокли. Първата е автентичен модел в синьо, носен от майката на Кристиан Диор — неговото първо и най-голямо вдъхновение. До нея блести шедьовърът „Роза на ветровете“ в сиво-розово, чиито прецизни плисета въплъщават цялата вселена на дизайнера.

Изложбата, която ще остане тук до 3 май, а „Арт и Факти“ ви предлага да надникнете в нея от минута 12:10.


ЦВЯТ


Екстравагантен. Решителен. Със замах. Вече 35 години дизайнерският почерк на Албена Александрова я държи не просто на гребена на вълната, наречена мода, а я издига все по-нагоре. Върху крилете на „Рошавата гарга“.

„Идеята за модна къща „Рошавата гарга“ тръгва през 1991 година, тя си беше моя. Аз съм отраснала в такова семейство – баба ми беше моделиер, правеше кройки, обличаше ни всички. Майка ми работеше в Модна къща „Лада“ – и мога да кажа, че съм си го носила. Но когато се появи Указ 56-и и на нас ни беше дадена възможността да имаме частни фирми, Албена създаде веднага модна къща“, връща се в началото Албена Александрова.

Когато идва момент да кръсти къщата, неин приятел ѝ предлага за име Рошавата гарга, но не може да повярва, че Албена я харесва толкова, че веднага я избира за своя млад бранд.

„Дразнещо, рошаво Р. Идва от: „Ако ще е гарга, да е рошава“, тоест – или правиш нещо, както трябва, или никога не го правиш. После аз се задълбочих да изчета много неща за гаргата, за гарвана. И се оказа, че гарванът е изключително интелигентна птица, оцеляваща при всякакви ситуации, което аз пренесох в бизнеса си – как един бизнес може да оцелее. Сега, вече като доктор по ПР и комуникация, виждам какво съм направила, тогава чисто интуитивно“, анализира Албена.

Какво обаче я кара, след признанието на таланта ѝ, да започне да учи мода? Интуиция или творческо любопитство как да се предизвика сама, за да е винаги извън рамката на стандарта и с всяко нещо, което прави, да се развива. Отговор е самият ѝ живот, донесъл ѝ слава у нас и в чужбина. И куп награди. Сред тях е и едно отличие, на което тя е единственият четирикратен носител – „Златна игла“.

„Най-голямата ми награда са моите клиенти. Аз имам клиенти от 35 години“, признава дизайнерката. Тази година тя навършва 35 години, които ще отбележи през есента с подобаващо ревю.

До днес Албена Александрова има създадени за телевизионни водещи 1600 визии; около 360 модни креации: подиуми, ревюта, спектакли. След „Мода и дизайн“ завършва и „Театрална режисура и костюмография“ в Пловдивския университет, а в края на миналата година защитава и академичната титла „доктор“ с тема „Облеклото като невербален фактор за изграждане на публичен образ и дигитални трансформации и нови онлайн техники“.

Днес Албена Александрова продължава да се надгражда, като не спира да твори в различни области, за да е полезна не само на визията, а и на духа и стойката на съвременната жена. Обича животните, грижи се за природата, не изневерява на дизайнерския си почерк. И ако трябва да се върне 35 години назад, е категорична в избора си: „Да съм отново с „Рошавата гарга“ заедно“.

Може би защото с нея лети върху крилете не на капризната мода, а на подвластния само на себе си стил. Благодарим на Албена за видеото, което ни предостави от своята история. А нея гледайте от минута 16:14.


СВЯТ



На фона на залязващото слънце артисти се състезават с времето, за да превърнат идеите си в реалност. Тазгодишното състезание по ледени скулптури в Харбин, североизточен Китай, събира 76 артисти от 12 държави. Всички участници получават леден блок с размери 2 метра височина, 2 метра ширина и 50 сантиметра дебелина, като в течение на три дни всеки от тях постепенно го превръща в произведение на изкуството.

Китайските художници обичат да черпят вдъхновение от традиционната култура. На един леден блок под длетата и трионите на Джан Ючуан например се появи нефритен медальон – тигър в долния ляв ъгъл и жерав в горния десен ъгъл. Те създават композиция, символизираща хармонията, основна ценност в китайската естетика.

Вблизост индийски скулптори представят подобна идея за баланс – тази на Арднаришвар, индуистко божество – едновременно мъжко и женско. Лявата страна на изваяното лице символизира мъжествеността, с остри линии и мотиви, изразяващи сила, логика и решителност. Дясната страна олицетворява женствеността, подчертавайки мекотата, творчеството и състраданието. Заедно те образуват божествения съюз на Шива и Шакти, разказва скулпура Сунил Кумар Кушваха.

Южнокорейският отбор, един от миналогодишните шампиони в конкурса за скулптури от лед, този път извайват портрет

на тийнейджър, затворил очи, сякаш в медитация, потънал в своя вътрешен свят. Творбата спечели наградата за креативност в конкурса. А френската скулпторка Елен Брумен, която ръководи ателие за ледени скулптури в Париж, участва за първи път в конкурса в Харбин, като се обединява с Игор Нарезко от Русия. Двамата се опитват да предадат едно от най-трудните усещания: ароматът.

Ефектът от леденото изкуство напомня красив сън. Скулптурите са осветени отвътре, а част от града се превръща в магично пространство. Фестивалът ще продължи до средата на февруари, а ледените скулптури сами ще се стопят, когато дойде пролетта и температурите се повишат през март. В „Арт и Факти“ обаче ги вижте преди това от минута 22:29.



Цялото предаване с автор и продуцент Екатерина Костова може да гледате във видеото. Благодарим ви! Повторението на този епизод на „Арт и Факти“ е на 18 януари, а следващото издание — на 25 януари. Винаги от 13:30 часа.

Всички предавания може да намерите в сайта на Euronews Bulgaria в рубрика „Предавания“ и в нашия YouTube канал „Арт и Факти“. Абонирайте се! Бъдете с нас!

Ето и къде да ни пишете: [email protected]

Сподели: