Дигиталната устойчивост на Европа – между амбициите за лидерство и опасната зависимост от външни фактори. Четири години след началото на войната в Украйна, киберпространството се превърна във втори фронт, а европейските летища, болници и банки са в постоянна мерна точка. Готови ли сме да защитим критичната си инфраструктура, кои са слабите места в европейската цифрова отбрана и превръща ли се технологичната ни зависимост в политически лост за влияние? В контекста на продължаващата кибервойна и новите глобални политически реалности разговаряме с евродепутата от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите Алекс Салиба.


– Г-н Салиба, подготвена ли е Европа за кибервойна?

Алекс Салиба:
Не, категорично не. Трябва да бъдем много по-устойчиви, когато става въпрос за защитата на нашата дигитална инфраструктура, защото тя се превърна в обществената услуга на нашето време. Летищата зависят от нея. Електро- и водоснабдяването, интернет – това са критични услуги, без които гражданите не могат да функционират.

Днес атаките еволюираха. Във времена на агресия наблюдаваме ръст на кибератаките срещу банковата инфраструктура, летища, електропреносни и водоснабдителни мрежи. Затова е наложително да инвестираме повече в укрепването и защитата на цифровата си инфраструктура.

– Колко реална е заплахата от подкрепяни от Русия кибератаки срещу инфраструктурата на ЕС?

Алекс Салиба:
Заплахата е реална. През последните месеци Европейската комисия направи редица изявления, включително по повод дроновете, засечени около летища и ключови транспортни възли в европейски градове. Свидетели сме и на ескалация в използването на ботове и координирани дигитални атаки.

Затова трябва спешно да инвестираме в киберсигурност – както в реални проекти, така и в законодателство с поглед напред. Ако искаме обща и силна европейска инфраструктура за киберсигурност, трябваше да сме я изградили още вчера, а не да отлагаме за утре. Това е въпрос с най-висок приоритет.

– Законът на ЕС за изкуствения интелект е определян като най-строгия в света. Европа води ли, или прекалява с регулациите?

Алекс Салиба:
Законодателството за изкуствения интелект на хартия е много добро. Виждаме обаче и инициативи като предложението за „дигитален омнибус“, което цели да опрости част от регулациите – от GDPR до самия Акт за изкуствения интелект, който все още се внедрява.

Ако искаме да ни вземат насериозно извън Европа, трябва да оправдаем очакванията, които създадохме – особено по отношение на връщането на контрола върху данните и алгоритмите. Преди изкуственият интелект функционираше като „черна кутия“ – липсваше прозрачност за използваните данни и потенциалните пристрастия.

Не смятам, че става дума за свръхрегулация. Става дума за защита на потребителите и основните права. Истинското предизвикателство е прилагането.

– Критиците предупреждават, че строгите правила могат да забавят европейските стартъпи спрямо САЩ и Китай.

Алекс Салиба:
Европа никога няма да приеме китайския модел. Нашите ценности са различни. Правото на неприкосновеност и защитата на личните данни са фундаментални за европейските граждани.

Ние не сме против опростяването на правилата – особено когато става въпрос за намаляване на административната тежест за малките и средните предприятия. Но трябва да бъдем внимателни с актове като тези за цифровите пазари, цифровите услуги и изкуствения интелект. Това са иновативни закони, които все още се прилагат. Ако започнем да ги отслабваме в процеса на внедряване, ще изпратим грешен сигнал.

Когато става дума за защита на основни права, това не е свръхрегулация – това е защита на европейските ценности.

– Вие заявихте, че ЕС не трябва да „отстъпва пред Тръмп“ при прилагането на дигиталните правила. Може ли киберсигурността да се превърне в разменна монета в евентуална търговска война със САЩ?

Алекс Салиба:
Европа е твърде зависима от американската дигитална инфраструктура. Облачните услуги, използвани от европейските правителства и граждани, са почти изцяло извън ЕС. Същото важи за чиповете и за голяма част от киберсигурността.

Това създава лост за влияние. Затова трябва да инвестираме в европейска дигитална устойчивост – както говорим за енергийна или военна устойчивост. Не можем да чакаме. Трябва да започнем незабавно.

– Какъв е планът за намаляване на зависимостта от софтуер и облачни услуги извън Европа?

Алекс Салиба:
По време на пандемията разполагахме с Механизма за възстановяване и устойчивост – инструмент, който можеше да бъде използван за укрепване на европейските технологии. Вместо това в много случаи продължихме да инвестираме в инфраструктура извън ЕС.

Сега, с предстоящата Многогодишна финансова рамка, трябва да насочим ресурсите към развитие на собствени капацитети и иновации. Дигиталната инфраструктура е стратегически въпрос.

– С едно изречение: коя е най-голямата цифрова заплаха пред Европа днес?

Алекс Салиба:
Липсата на цифрова устойчивост. Прекомерната ни зависимост от други континенти за услуги и инфраструктура, които са жизненоважни за нашите граждани.


Цялото интервю вижте във видеото.

Сподели: