Икономисти: Отлагането на извънредния доклад от ЕЦБ и ЕК не ни отдалечава от Еврозоната

Министерството на финансите в спешен порядък готви Бюджета на държавата за 2025 година, а в същото време искането за конвергентен доклад за еврозоната се отлага.

Имаме ли все още шанс да се класираме за януари  2026 г., или той става все по-малък с всяко забавяне. В ефира на „Добро утро, Европа“ гостуват икономистите Георги Ганев и Георги Вулджев.

„Това, че няма да искаме извънреден доклад от ЕЦБ и от Европейската комисия не ни отдалечава само по себе си от влизането в Еврозоната на 1 януари 2026-та, защото то е въпрос на изпълнение на критерии. Преценката в случая е, че понеже сега още имаме отклонение конкретно от инфлационния критерий, няма смисъл да се подава искане за съставяне на конвергентен и извънреден доклад, което е напълно резонно. По-сигурният вариант е, когато вече сме покрили критерия, тогава да се прати такова искане“, обясни Георги Вулджев.

„Има друго голямо притеснение в момента за Европейската комисия и за ЕЦБ, което е свързано с бюджета. Според мен преди да има бюджет, който задава посока към ясна фискална консолидация, т.е. устойчиво спадане на дефицита под границата 3% в следващите 3 години, Европейската комисия и ЕЦБ по-скоро не биха искали да ни пишат нов извънреден доклад“, допълни той.

„Няма смисъл да се пришпорват нещата сега, особено при липса на яснота за проектобюджета, защото аз подозирам, че трябва да се изготви и нова средносрочна фискална рамка, а не само нов бюджет. Заявката на тази коалиция беше да се върви към балансиран бюджет. Т.е. не да се влиза просто в рамките на 3%, а да се ходи към 0%. Съответно, трябва обаче да има изготвена рамка, изготвен бюджет и тогава много по-убедително е да се поиска конвергентен доклад. Един от сигналите, които идват от Брюксел, дори не е свързан с някаква голяма политика, е, че чисто логистично за Еврокомисията е много по-удобно да изготвя такъв доклад някъде през март-април. Поради това един месец отлагане на това искане, не изглежда като нещо страшно“, заяви Георги Ганев.

„Предстои да видим постигането на 3% дефицит за 2025-та. Аз лично не виждам някакъв голям проблем при добро желание да се вместят в това изискване. Според мен е правилно решението за изтегляне на внесения от служебния министър Людмила Петкова проектобюджет. Новият кабинет и новото мнозинство би трябвало да заложи своите си политики в проектобюджета“, отбеляза той.

„Със сигурност една съществена част от това, което беше заложено и обещано, ще трябва да бъде по един или друг начин съкратено. Това е неизбежно, защото увеличенията, особено в някои звена на службите за сигурност, бяха изключително диспропорционални. Още преди месец-два много икономисти казахме, че това няма как да бъде устойчива промяна“, категоричен бе Георги Вулджев.

„Основата на тези увеличения е много порочна, а именно обвързването на заплатите на ведомствата с минималната работна заплата. Минималната работна заплата по никакъв начин не може да служи като основа за други заплати. Тя служи само да покрие най-съществени нужди на тези, които са най-малко производителни в съответната икономика. Няма нищо общо с това колко създават за обществото определени ведомства. Второ, огромният проблем и на МВР, и на много други системи е тяхната нереформираност и безкрайната им неефективност“, посочи Георги Ганев.

Целия разговор вижте във видеото.