Даниел Бръш и бижутата като произведение на изкуството | Арт и Факти
Може ли едно бижу да бъде произведение на изкуството и трябва ли непременно да бъде носено? Това са въпросите, които американският артист Даниел Бръш задава през целия си живот.
Днес неговият свят оживява в Париж, в училището за бижутерско изкуство към Van Cleef & Arpels.
Изложбата „Изкуството на линията и светлината“ събира над 75 произведения, част от които за първи път прекрачват границите на нюйоркското му ателие.
Художник, скулптор, философ, майстор на метала и самоук бижутер, Даниел Бръш прекарва десетилетия в търсене на връзката между материята, светлината и човешкото въображение.
В ателието си той създава произведения, които съществуват отвъд жанровете и категориите. За него материалът никога не е най-важното. Истинската цел е да бъде уловено онова невидимо присъствие, което превръща предмета в преживяване.
За Даниел не съществуваха граници между отделните изкуства. Той вярваше, че бижуто е духовен обект, талисман, амулет. Беше художник, скулптор и самоук златар, а всяко свое произведение създаваше със собствените си ръце.
Вивиен Бекер, куратор на изложбата
Изложбата не следва хронология, а е изградена като пътешествие през идеите на автора.
Създадена от Оливия Бръш, съпруга и творчески партньор на художника, и историка на бижутерското изкуство Вивиан Бекер, тя показва как едно и също търсене преминава през рисунки, скулптури и бижута.
За Даниел Бръш светлината е просветление и духовност, а линията е следата на мисълта, превърната във форма.
Когато човек чуе думата „бижу“, обикновено си представя украшение. В света на Даниел Бръш обаче бижуто е много повече от това. То е философски обект. То задава въпроси. Може ли красотата да съществува независимо от стойността на материала? Може ли едно произведение да бъде едновременно скулптура, рисунка и бижу? Тук златото, стоманата, алуминият и диамантите не са символ на лукс. Те са средство за изследване на светлината. И може би именно затова творбите на Даниел Бръш изглеждат толкова съвременни. Защото ни приканват да забавим ритъма и да погледнем по-внимателно света около нас.
Сред най-впечатляващите експонати са прочутите стоманени макове, украсени с редки индийски диаманти. Наблизо са фантастичните животни, изработени от стар бакелит и закрепени с магнити. Следват алуминиеви гривни, чиито фини гравюри пречупват светлината така, че металът сякаш губи своята плътност.
Особено въздействаща е серията „Размисли за Моне“, в която светлината непрекъснато променя цветовете и отраженията по повърхността, превръщайки зрителя в част от произведението.
Чрез гравираната линия Даниел извличаше от метала една необикновена светлина. За него именно тази светлина правеше бижуто по-голямо. Не по размер, а по присъствие. Тя му придаваше онази значимост и сила, които той виждаше в него. Дори най-малкото бижу може да носи огромен емоционален заряд. Именно затова той използваше линията, за да създаде светлина, а чрез светлината – присъствие и въздействие.
Вивиен Бекер, куратор на изложбата
През целия си живот Бръш предпочита тишината на ателието пред светлината на прожекторите. Много от произведенията, показани днес в Париж, никога досега не са били излагани извън работното му пространство в Ню Йорк. А краткото определение за неговото творчество идва от самата Вивиан Бекер, която го описва само с три думи:
Сърце, разум и човечност.
Вивиен Бекер, куратор на изложбата
Даниел Бръш никога не търси място в определена художествена категория. Художник, скулптор, философ или бижутер. Всички тези роли сякаш остават недостатъчни за него. Произведенията му продължават да задават въпроси, вместо да дават готови отговори.
А може би именно в това се крие тяхната сила. Да ни напомнят, че изкуството започва там, където свършват определенията.
