Букър 2026: Тайван победи, България спечели Букър на сърцата | Арт и Факти

Лондон, галерия „Тейт Модърн“. В полунощ на 19 май светът на литературата задържа дъха си. Международната награда „Букър“ за 2026 година отиде при тайванската писателка Ян Шуан-цзъ — за романа й „Тайвански пътепис“. За първи път в историята на конкурса наградата печели книга, преведена от мандарин. Победителката получи 50 000 британски лири, които си подели по равно с преводачката си Лин Кин.

 „Тайвански пътепис“ проследява пътуването на две жени из Тайван през 30-те години на миналия век — по времето на японското управление на острова. Написан като преведени мемоари на пътешественик, романът накарал читателите да повярват, че четат действителен исторически документ, преведен от японски език. Журито го определи като „завладяваща и остроумна книга“.

Сред шестимата финалисти беше и България — с романа „Остайница“ на Рене Карабаш. Журито описа книгата й като „изящно написан и брилянтно наблюдателен разказ“ за млада жена в съвременна патриархална Албания.

За да разберем мащаба на това постижение, нека погледнем числата.

Всяка година във Великобритания излизат над 188 000 заглавия, които над 10 000 са превод. От тях се избира кръгът от книги, които могат да бъдат номинирани рекорден брой 128 заглавия от 10 000. От тях 13 бяха наградени да влязат в дългия списък и 6 да влязат в краткия от който вече се избира победителят. За да влезеш пак в тези 10 000 се избира между 4 млн. Заглавия, които излизат всяка година в света, а само за последните 25 г. това са на 100 млн. Заглавия. Говорим за най-добрите от най-добрите книги, които излизат на английски език във Великобритания, така че да бъдеш сред 6-те най – добри е определено награда.

Светлозар Желев, литературен критик и общественик

 „Остайница“ разглежда теми като свобода, обществен натиск и личен избор — теми, разпознаваеми за международната публика. Именно това прави романа универсален. А вълната, започнала с Георги Господинов и продължена с Рене Карабаш, не спира.

От тук нататък аз съм абсолютно убеден, че вълната, която дойде след наградата „Букър“ на Георги Господинов и Анджела Родел с интерес към българската литература, след Рене Карабаш вече говорим за български феномен, за една не толкова позната литература, защото мразя да се наричаме малки, малка литература, език и т.н., защото не сме. Вече интересът, да го наречем изключително приятният натиск към нашите преводачи, издатели, литературни агенти да предлагат други български автори е огромен. Вярвам, че това е вълна, която се надигна и вълна, която ще продължи да завладява все повече територии и литератури.

Светлозар Желев, литературен критик и общественик

Според Желев самото попадане на романа „Остайница“ сред най-добрите книги в света е огромен успех, който отваря много възможности за българските автори и преводачи.

Със сигурност във всяка национална литература има изключително талантливи автори и прекрасни книги, но да бъдеш забелязан, да бъдеш прочетен и да бъдеш оценен това вече е плод на много дълъг процес, който аз наричам литературна дипломация. Да поставиш България по някакъв начин на световната литературна карта в светлината на прожекторите е нещо огромно, разбира се едно от най-важните неща беше наградата „Букър“ на Георги Господинов. Аз вярвам, че ще продължим да виждаме все повече български автори наградени, защото имаме изключителни автори, изключителни книги, които са не просто равни на световната литература, много от тях са сред най-добрите в световната литература.

Светлозар Желев, литературен критик и общественик

Желев е категоричен, че в следващите години ще има още добри новини за българската литература.

Вярвам много в това, че книгата „Направени от вина на Йоанна Елми, нейният дебютен роман, който съвсем скоро трябва да излезе във Великобритания в САЩ ще намери своя път. Разбира се това е надежда и мечта. Нека да стискаме палци буквално в следващите две години да имаме още една номинация за „Букър“. Можем и трябва да продължим по този път, който вече вървим. Много е важно всички заедно да го правим – институциите, защото без подкрепа на българската държава много трудно българската литература и която и да е друга национална литература може да пресече границите.

Светлозар Желев, литературен критик и общественик

Романът „Остайница“ е преведен на английски от Изидора Анжел. А самата Рене Карабаш намери своя начин да погледне на тази нощ. В социалните мрежи тя написа:

„За мен романът вече е победител — той взе „Букър на сърцата. Това са всички читатели, които го четат, коментират и ми пишат.“

Тайван спечели Букър. България спечели нещо също толкова ценно — място на световната литературна карта, от което вече няма връщане назад.