От Euronews България

Публикувано на 25/01/2026 - 17:01

Среща с талантливия екип на „Балконада“ – анимационният филм с куп награди, сред които три Златни ритона. Целенасочено скитане из два града в България и Италия с архитекта и визуален артист Олимпия Симопулу и нейната изложба „София | Венеция – Фрагменти на принадлежност“. Ще видим Париж като вдъхновение за младата художничка Нора Ампова, резидент в „Сите де-з-ар“ и автор на изложбата „География на сънищата“. Преминаване през емоционалните мостове на реалността и вътрешния свят с творбите на художника с 6 десетилетия творчество Симеон Младенов. Идискотека, но без звук, в Нузея на изящното изкуство в Будапеща за експозицията на един многостранен творец на границата на 18 и 19 век. Това сме събрали в последното за януари издание на предаването „Арт и Факти“. И ви го представяме така:

AРТ

8 минути и 10 секунди. Толкова трае филмът „Балконада“ на Ива Токмакчиева, попаднал в две големи селекции през февруари – официалният конкурс на двата Международни фестивал за късометражни филми в Клермон-Феранд. Преди да се срещне с журито и зрителите там, „Балконада“ спечели 12 награди, сред които три Златни ритона за анимационен филм на едноименния международен конкурс в Пловдив – за най-добър филм, за режисура и Наградата на Гилдия „Критика“. Срещаме режисьора Ива Токмакчиева в Музея на Нов Български университет, където в съвместна изложба с проф. Иван Веселинов са подредени нейни графични типажи от филма.

„Не съм очаквала и много се рдавам, защото сме вложили много усилия, любов и време във филма – всички хора, които се включиха и вложиха своя талант във филма. Страшно много се радвам за резултата и съм много благодарна за всичко, което се случва с филма“, казва Ива Токмакчиева.

Сериозна роля в това играе  преподавателят по анимационна режисура в университета Весела Данчева от  студио  „Компот Колектив“. Освен че е продуцент на филма, тя е и основен мотиватор в работата на Ива: Аз си спомням, че тя беше публикувала в нейния инстаграм една картинка на жена, която прави някакви упражнения на един балкон – това беше през ковид, така че нещо я беше вдъхновило балконското проявление на хората и аз ѝ казак: „Ето, измисли още персонажи и да видим какво може да стане или да не стане“. И всъщност целият филм тръгна така“.

След дипломната лента на Ива Токмакчиева „Да се срещнем вчера“, също отличена с различни награди, „Балконада“ е нейният дебютен филм. Освен призовете, получени досега, той вече е обиколил 50 фестивала по света. И продължава напред – от една идея, родена по ковид, за да докаже, че вдъхновението за творчество е навсякъде около нас, стига да имаме очи да го видим.

Какво още разказват Весела Данчева и Ива Токмакчиева за „Балконада“ и как изглежда анимацията – гледайте от минута 01:06.

ФАКТ

Ако нещо може да събере заедно два града от различни държави, то е въображението на един артист. И вдъхновението да сподели с другите творческите си отркрития за тях. Това прави и архитектът и визуален артист Олимпия Симопулу в своята изложба „София | Венеция – Фрагменти на принадлежност“.

„Аз живея във Венеция вече 5 години и няма как всеки път, когато се върна тука, може би веднъж годишно, да не ми направи впечатление контраста между тези два града. Много хора ме питат къде се пресичат те. За мен е много важно да правим това сравнение, защото – като архитект искам да ви кажа – живеем във времена на глобализация, където архитектурата става все по-хомогенна – виждаме едни и същи сгради от Америка до Дубай, до Токио и по този начин градовете се обезличават. София и Венеция имат идентичност. Това е факторът, който като архитект ме кара да представя това и лично насърчавам то да се запази“, споделя Олимпия.

Тя използва термина „целенасочено скитане“, за да разкаже как е подбрала архитектурните елементи, превърнали се във фрагменти от колажите за изложбата.

„Това понятие всъщност е въведено от френския мислител Гидебор и означава един съзнателен акт да се загубиш в града, позволявайки се той да те води. Любимото ми нещо във Венеция още в началото беше да изляза от утъпканата пътека и да се загубя по тези малки лабиринтни улици. Това е истинският чар на един град. Този акт на целенасочено скитане е чат от моя подход.

Има ли какво още Олимпия Симопулу да открива в София? Как да запазим физиномията и идентичността на нашите градове? Гледайте в срещата с нея и изложбата ѝ в One Galleryот минута 04:50.

ПАРИЖ АРТ

„Сите де-з-ар“, Париж, е едно от най-значимите пространства за артистични резиденции в света. Сред космополитната общност от творци нашият кореспондент Йорданка Костадинова среща художничката Нора Ампова, която преживява своята парижка среща с изкуството между самотата, вътрешното съзерцание и вдъхновението, което този град неизменно носи. За Ампов престоят в Париж е едновременно сбъдната мечта и нов етап в артистичния път.

„Да бъда в „Сите де-з-ар“ резидент аз мечтаех от много години и още като завършвах академията мечтаех за този момент. Той се случи доста години по-късно. Озовах се в Париж, в квартал Льо Маре…Да бъда резидент тук е абсолютно вълнуващо нещо за мен като артист, който вече не е в началото на пътя си, но въпреки това имам какво да поема, науча и преживея тук“, казва Нора Ампова.

Нейната художествена практика обхваща живопис, колаж, рисунка, скулптура и дигитални медии, а в основата ѝ стои личният опит – теми като самота, изолация, пътуване и сложната връзка между човека и природата. По време на резиденцията ѝ тя представя и своята изложба „География на мечтите“. В нея изследва вътрешните пейзажи на човешкото същество – онези невидими територии, където сънищата, спомените и желанията оформят свои собствени континенти и небеса.

„Аз успях и това да направя, което за мен беше важно не само да разглеждам и да се вдъхновявам от града, но и все пак да дам своя поглед върху това, което съм усетила. Темата ми е свързана, тя е близка с темите, с които работя по принцип – самота, мечтателство…“

Освен творческата работа, резиденцията предлага и безценен културен обмен – срещи, разговори и диалог между артисти от различни точки на света. Така за Нора Ампова Париж не е просто град, а пространство за вътрешно пътуване и съзерцание. Гледайте повече от минута 12:30.

ЦВЯТ

Отказ от реалността и отсъствие на Аза. Това е първото впечатление от картините в изложбата на Симеон Младенов „Емоционални мостове – символиката между душата и света“, подредена в галерията на СБХ на ул. „Шипка“ 6. Щом се вгледаш по-внимателно в платната обаче, забелязваш, че Азът не отсъства, защото доброволно се е отказал да доминира. Разпаднал се е абсолютно съзнателно на части. Слял е всяка от тях с пространството. Моделирал го е, като едновременно е позволил то самото да ги моделира.

В тази изложба ще видим картини, които предизвикват зрителя. За разговор със самия себе си. За пътуване дълбоко в собственото му съзнание, където реалността е сътворена единствено и само от него. За разбиране, че многото лица на индивидуалността не са неин разпад, а предчувствие за синтез, в който Азът е приел и се е слял с вече осъзнатия си и разгадан вътрешен свят.

Не можем да питаме за посланията им художника с 60 години творчески път, защото тя се появява около година след кончината му. Но със своята образност, с деликатните знаци, вплетени в нея и с меланхолията на цветовете сякаш зрителят минава по моста между реалността и вътрешния свят – такъв, на какъвто всеки от нас сам е създател. Изложбата може да разгледате на живо до края на януари, а в „Арт и Факти“ – от минута 16:29.

СВЯТ

A сега – към Будапеща с една нестандартна покана от Музея за изящни изкуства за изложбата на Уилям Блейк: тиха дискотека, организирана в галерийното пространство. Организаторите казват, че безшумна дискотека се прави в музея за първи път. Озаглавена „Блейк мълчанието“ тя бе избрана за заключителната вечер на експозицията „Бракът между небето и ада: Уилям Блейк и неговите съвременници“.

За Шила Регош – куратор на изложбата,форматът на тихата дискотека отразява убеждението на Блейк, че различните форми на изкуство не трябва да се разделят: „Изображенията, текстът, музиката, мелодията и ритъмът определено свързват различните жанрове на изкуството.“

Музиката за тихата дискотека е създадена от двама диджеи, които свирят на живо в музея. Дорина Такач твърди, че е вдъхновена от самата изложба: „Видяхме изложбата „Блейк и неговите съвременници“ и картините ни вдъхновиха. Това е много специална ситуация, защото никога преди не съм правила такава дискотека.“

А колегата ѝ Балаж Жагер допълва: „Адът и раят са християнски термини. За мен те са по-скоро като ин и ян – едното не може да съществува без другото. Както няма сянка без светлина. Едно е сигурно: винаги съм бил по-запленен от сенките, отколкото от светлината.“

Кога и какво твoри Уилям Блейк и как изглежда една тиха дискотека може да гледате от минута 19:05.

Цялото предаване с автор и продуцент Екатерина Костова може да гледате във видеото. Благодарим ви! Повторението на този епизод на „Арт и Факти“ е на 1 февруари, а следващото издание — на 8 февруари. Винаги от 13:30 часа.

Всички предавания може да намерите в сайта на Euronews Bulgaria в рубрика „Предавания“ и в нашия YouTube канал „Арт и Факти“. Абонирайте се! Бъдете с нас!

Ето и къде да ни пишете: [email protected]

Сподели: