Александър Вучич : Ще остана на президентския пост още около година и половина
По-малко от година след като навеса на гарата в Нови Сад, Сърбия се срути, а десетки загинаха, протестите в западната ни съседка, които започнаха като студентско недоволство, но прераснаха в гражданско такова продължават и ескалират в последните седмици.
Какво е бъдещето пред страната? И какви ще са политическите ходове, които ще предприеме Сърбия, за да се справи с гражданското недоволство? В ексклузивно интервю пред Euronews говори сръбският президент Александър Вучич.
Здравейте, аз съм Джейн Уидърспуун и ви приветствам в специално издание на „The Europe Conversation“ от Белград, където имам удоволствието да разговарям с президента на Сърбия Александър Вучич. Г-н Президент, благодаря Ви, че сте с нас.
Благодаря Ви много, че ме поканихте.
Наскоро отправихте призив за диалог с антиправителствените протестиращи след девет месеца на демонстрации. Те отново отказаха. Как виждате развитието на ситуацията оттук нататък? Как ще я разрешите?
Всъщност се сблъсквам с протести и демонстрации още от 2014 г., когато трябваше да проведем мерки за фискална консолидация – намалихме пенсиите и публичните заплати. Последните девет месеца обаче бяха най-добре организираните протести, а през март се проведе най-голямото им шествие досега. Това не беше първият ми призив за диалог – може би пети или шести пореден. Този път обаче предложих нещо различно – дори дебат по телевизията на живо. Те могат да изберат мястото, студиото, аз ще отида където кажат. Могат да доведат трима-четирима свои представители – само да са техни легитимни говорители. Бях готов да водим този разговор публично, защото вярвам, че няма алтернатива на диалога. А насилието, което видяхме по улиците – палежи, хвърляне на камъни по сградите на управляващата партия, нападения над хора вътре в сградите – това не помага на Сърбия. Не създава добра картина, не е добре за привличането на инвестиции или туризъм. А ние сме една от най-сигурните страни в Европа.
Как ще действате оттук нататък?
Офертата ми ще остане отворена, докато не я приемат. Един ден ще трябва да разговарят с някого. Още през февруари предложих диалог на всички декани, на ректора на Белградския университет, още и през декември – на студентите. Но отказаха. Защото единствената им цел сякаш беше да свалят мен или правителството. Аз обаче исках разговор с всички, освен с нас самите. Надявам се това да се промени.
Как тези протести поляризираха и парализираха обществото? Прави впечатление, че няма почти никакви знамена на ЕС по протестите – за разлика от други страни в региона. Как го тълкувате?
Ситуацията е странна и сложна. Много НПО-та казват: „Ние сме проевропейски, искаме европейско бъдеще, но не и с Вучич.“ А в същото време Сърбия е в най-добро икономическо състояние в историята си. Получихме кредитен рейтинг от Fitch и очакваме от Standard & Poor’s и Moody’s. За първи път дългът ни е 44% от БВП – два пъти по-нисък от средното в ЕС. Ако се разходите из Белград – ще видите, че това е град на кранове, в строеж, става все по-хубав. Заплатите и пенсиите растат. Да, медиите са поляризирани – някои са изцяло против, други изцяло за правителството – както в САЩ и други европейски държави. Но в реалния живот хората не са толкова поляризирани. Мнозина казват, че предлагам диалог от отчаяние. Не – това е знак на сила. И в момента виждам в социологията, че хората все повече се настройват срещу протестиращите, писнало им е от блокади и насилие. Нашият отговор трябва да е отговорен и сериозен.
Има обвинения за прекомерна употреба на сила от страна на полицията. Как отговаряте на тях? Как гарантирате правата на човека?
Сравнено с полицейските реакции в големите държави от ЕС, нашата полиция беше почти мълчалива и пасивна. На 28 юни протестиращите обявиха, че ще започнат действия срещу полицията. Нападнаха я, атакуваха опоненти, подпалиха най-малко четири офиса на управляващата партия. Полицията не реагира дори в Нови Сад и Валево. Реална намеса имаше чак след месец, с минимална сила. Да, има случаи, в които един, двама или трима полицаи са използвали прекомерна сила – това се случва, особено след девет месеца напрежение. Но ако сравните сцените от Белград с тези от Берлин, Лондон, Париж – няма база за сравнение. Гордея се с търпението на полицията. Чудо е, че нямаше загинали, въпреки агресията. Надявам се това да бъде пример за мирно решаване на конфликти.
Протестиращите обвиняват системата в корупция. Има ли корупция в Сърбия?
Корупция има навсякъде по света. Това е най-лесната тема за атака. Да, и тук има и трябва да се борим по-сериозно с нея. Аз съм отдаден на тази борба. Но тези протестиращи знаят, че нямам банкови сметки в чужбина, нито имоти. Всичко, което притежавам, е декларирано. Готов съм да приема критика, да променим закони, да действаме. Но нека не се използва корупцията само като лозунг. Има още много работа, особено по пътя към ЕС – това е приоритет.
Сега протестиращите настояват за предсрочни избори. Ще има ли такива?
Евронюз излъчи поне два пъти – през февруари и март – ваши водещи, не гости, казваха, че ако някой подкрепи идея за референдум или избори, ще бъде наречен предател. Още през декември, когато започнаха протестите, аз исках да изпълня исканията им. Питах: „Удовлетворени ли сте?“ Те казваха: „Не, това е по-голямо от теб.“ Тогава им предложих референдум – бях готов след два дни. Те отказаха. Предложих избори – пак отказаха. Сега, когато работим по целите си, включително по организацията на ЕКСПО 2027, казват: „Искаме избори.“ Преди казваха, че нямам правомощия. Сега съм единственият, който може да свика избори – но пак не искат разговор. Смятат, че външен натиск ще ги осигури.
Има ли легитимна опозиция? Или вие сте единственият избор?
Не, няма да съм президент още дълго – година, година и половина. Ще има нов лидер, няма да променям конституцията. Но част от причините за протестите е, че хората не харесват опозицията. Проведохме фокус групи, дори сред мои противници – казват, че съм като Мохамед Али, като Усик – твърде силен. Искат опонент, който да може да се състезава с мен. Но опозицията не предлага алтернатива – те са обединени само „против“, не „за“ нещо. Не подкрепят нито един закон за ЕС. Казват – искаме парите, но не и ценностите на ЕС. Аз мога да имам много критики към ЕС – особено по въпроса с териториалната цялост – но Сърбия ще остане на европейския път. Наскоро променихме два закона за медиите. Сега работим с ОССЕ и ЕС по закона за избирателните списъци, след това ще променим закона за електронните медии. Това са стъпки към отваряне на Клъстер 3 – целим да го направим до края на годината.
Кандидатствате за членство в ЕС от 13 години. Виждаме как за Украйна и Молдова се говори за ускорена интеграция. Как се чувствате? Има ли реално желание в ЕС за разширяване към Западните Балкани?
Има известна промяна, но фокусът ще си остане върху Украйна и Молдова. В Брюксел вярват, че така ще спрат руското влияние в Европа. Има война, битка – и там е приоритетът. Но съм доволен, че разговарях с Мелони и Макрон – те искат не само напредък на Сърбия, а на целия регион. Но не съм сигурен за всички останали страни, а за прием в ЕС трябва консенсус. Затова трябва да се променим ние – заради самите нас. Можем и да създадем единен пазар на Балканите, без реални граници, пречки за хора, стоки, капитал. Това трябва да постигнем преди членство. Има още много работа.
Какви са отношенията Ви с президента Путин? Възможен ли е мир, ако Тръмп се върне на власт? И Путин реално иска ли мир?
Вярвам, че всички искат мир. Не винаги казвам това, което Брюксел иска да чуе. Три години и половина повтарям, че Русия няма да бъде лесно победена – въпреки уверенията, че ще бъде изтласкана от Украйна. Провеждал съм откровени разговори с Путин – имало е неща, които не съм харесвал, както и той. Но няма да говоря публично за тях.
Продължавате ли да говорите с него задкулисно?
Никога не съм правил нищо задкулисно. Някои в Европа го правят. Аз – не. Говоря открито, веднъж за три години и половина. Цяла Европа гледаше. Всички имаха забележки към мен, но не и към себе си. Вярвам, че това е важна инициатива. Още не сме стигнали точката на необратим конфликт, но в следващите 2–4 месеца може и да стигнем.
Президент Вучич, благодаря Ви много, че се включихте в Euronews днес.
Благодаря и аз. Надявам се скоро пак да се видим. Всичко най-добро!
