„Започнахме положителен процес, в който европейците са част“: Париж е доволен от срещата за Украйна

Високопоставени американски, европейски и украински дипломати ще се срещнат отново в Лондон следващата седмица, съобщи Елисейският дворец, след като френски служител определи вчерашния ден на разговори в Париж като „отличен“, целящ да съживи спрените усилия за примирие, предаде Гардиън.

„Започнахме положителен процес, в който европейците са част“, заяви говорителят след срещите, на които присъстваха висши френски, германски, британски и украински представители, както и държавният секретар на САЩ Марко Рубио, и специалният пратеник на Доналд Тръмп Стив Уиткоф.

Френският служител каза: „В момента се работи по въпроса за сигурността на ЕС. Американците са готови да обсъдят гаранции за сигурност, но точното съдържание на тези гаранции ще зависи от преговорите, които ще позволят на Украйна да постигне солиден и траен мир, започващ с пълно прекратяване на огъня възможно най-скоро.“

Президентът на Франция Еманюел Макрон беше домакин на разговорите, тъй като Вашингтон и Европа търсят обща позиция за това как да се сложи край на сраженията три години след като Русия нахлу в съседната страна, като обещанието на Тръмп за бързо прекратяване на войната досега не е изпълнено, предаде БГНЕС.

„Всеки иска да постигне мир. Здрав и устойчив мир. Въпросът е за поетапността“, каза Макрон при започването на разговорите. Кийт Келог, пратеникът на Тръмп за Украйна, който също присъстваше, сподели след това, че разговорите са били „много продуктивни“, но не даде подробности.

Необявен преди това екип от украински официални лица, сред които началникът на кабинета на Володимир Зеленски, Андрий Ермак, и министрите на външните работи и на отбраната на страната, долетяха, за да се срещнат с американската и европейската делегация.

Ермак обяви: „Обменихме мнения относно следващите стъпки … включително прилагането на пълно примирие, участието на многонационален военен контингент и разработването на ефективна архитектура за сигурност на Украйна.“

В Киев Зеленски се изказа критично за посланието на Виткоф, като посочи, че според него американският пратеник е „възприел стратегията на руската страна“. Той добави: „Смятам, че това е много опасно, защото той – съзнателно или несъзнателно, не знам – разпространява руски мотиви.“

По-рано украинският президент съобщи, че трябва да се окаже натиск върху Москва, за да поиска прекратяване на сраженията. „Русия използва всеки ден и нощ, за да убива“, отбеляза той. „Трябва да окажем натиск върху убийците… за да се сложи край на тази война и да се гарантира траен мир“.

Говорителят на Елисейския дворец подчерта, че целта на срещите е „да се даде възможност на Украйна да разбере по-добре предложенията на САЩ“, като добави, че фактът, че Рубио, Виткоф и Келог са присъствали, „показва, че те признават важната роля на европейците“.

Макрон е разговарял със Зеленски по телефона преди разговорите, съобщи канцеларията на френския президент. По-късно той поздрави Виткоф и Рубио преди съвместния обяд. Преди това съветникът му по външна политика Еманюел Бон и британските и германските му колеги се срещнаха с Ермак.

Тръмп изрази разочарованието си както от Москва, така и от Киев, но безпокойството на европейските лидери се засилва, тъй като президентът на САЩ оказва натиск и критики върху Зеленски, докато многократно прави дипломатически увертюри към Путин.

Москва смята, че срещата в Париж е шанс за Виткоф да информира европейските служители за актуалното състояние на мирните преговори, въпреки че говорителят на Кремъл Дмитрий Песков увери, че досега Русия е видяла от европейците само „съсредоточаване върху продължаването на войната“.

Главният икономически преговарящ на Русия, Кирил Дмитриев, каза, че „определени страни“ се опитват да провалят преговорите на Москва със САЩ. От кабинета на Макрон уточниха, че на срещите в Париж се надяват да „разгледат напредъка по мирните преговори, насочени към прекратяване на руската агресия в Украйна“.

Киев и неговите съюзници от ЕС твърдят, че Москва е виновна за отхвърлянето на предложението на Тръмп за прекратяване на огъня миналия месец. Те се надяват да убедят САЩ да заемат по-твърда позиция, особено след руската атака в град Суми, при която загинаха най-малко 35 цивилни.

Франция, Великобритания и Германия бяха изненадани, когато Тръмп започна дискусии за подобряване на връзките директно с Русия, но се стремят към координиран европейски отговор за защита на Украйна по време на конфликта и при евентуално примирие.

Великобритания и Франция, подкрепени от „коалиция на желаещите“, предложиха в Украйна да бъдат разположени предимно европейски сили за „подсигуряване“, ако започне действието на примирието. Много европейски лидери обаче твърдят, че такива сили ще се нуждаят от подкрепата на САЩ.

Френски дипломатически източник беше споделил по-рано, че Рубио и Жан-Ноел Баро, външният министър на Франция, ще обсъдят „войната в Украйна, ситуацията в Близкия изток и иранското ядрено досие“. Пътуването е третото посещение на Рубио в Европа от встъпването му в длъжност.

След преговорите в Париж, Виткоф планира да отлети за Рим, където в събота (19.04.) ще проведе втори кръг от дискусии с иранския външен министър Абас Арагчи относно иранската ядрена програма. Двамата се срещнаха за 45 минути в Оман.

И двете страни определиха тези разговори като положителни, като същевременно признаха, че всяка сделка е далечна. Тръмп изрази мнението си, че Иран умишлено забавя ядрената сделка и че е готов да бомбардира ядрените му съоръжения, ако такава не бъде постигната.

Той проведе среща със съветници по националната сигурност в Белия дом, посветена на иранската ядрена програма, според запознати източници.

Президентът на САЩ възстанови кампанията за „максимален натиск“ върху Техеран от февруари насам, след като по време на първия си мандат се отказа от ядрения пакт между Иран и шестте световни сили от 2015 г. и отново наложи унищожителни санкции.

Отделно от това във Вашингтон министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет обсъди усилията за постигане на „траен мир“ в Украйна с френския си колега Себастиан Лекорну, предаде Пентагонът. Хегсет я нарече „отлична“ среща.

„Обсъдихме наложителната необходимост европейците да изпълнят ангажимента за 5% разходи за отбрана, за да възстановят възпирането с готови, смъртоносни конвенционални сили“, коментира Хегсет. Лекорну нарече дискусиите „продуктивни“.