В сърцето на климатичните измервания: Как метеоролозите следят рекордните жеги
Десетки метеорологични станции в Южна Англия помагат на учените да проследяват климатичните промени, като превръщат температурата, валежите, вятъра и слънчевата светлина в данни, които стоят в основата на прогнозите за времето и климатичните анализи. Според най-новите изследвания 2025 г. е била най-топлата година, регистрирана досега във Великобритания.
В Атмосферната обсерватория на Университета в Рединг специалистите ежедневно измерват температурата на въздуха, количеството валежи, скоростта и посоката на вятъра, температурата на почвата, изпарението и слънчевата радиация. Събраните данни служат за проверка на метеорологичните модели, наблюдение на климатичните промени и подобряване на прогнозите.
Сред най-важните съоръжения е 10-метров профилен анемометър, който измерва скоростта и посоката на вятъра на стандартна височина. Това позволява на учените да сравняват данни от различни периоди и различни места.
Това лято в Рединг станахме свидетели на поредица от температурни рекорди. През май отчетохме най-високата температура за този месец, след това беше регистриран най-горещият юни, а наскоро подобрихме и рекорда за най-голям брой дни с температури над 30 градуса по Целзий. Така надминахме рекорда, поставен през 1976 година.
Хана Клоук, професор по метеорология и климатология в Университета в Рединг
Един от най-важните уреди в обсерваторията е т.нар. екран на Стивънсън – специална бяла дървена кутия, в която се намират термометрите за измерване на температурата на въздуха. Конструкцията предпазва уредите от пряка слънчева светлина, като същевременно позволява свободна циркулация на въздуха.
„Тук се намират ръчните ни термометри. Имаме и автоматични екрани на Стивънсън, които извършват непрекъснати измервания. Отворите позволяват въздухът да преминава свободно, като същевременно предпазват термометрите от пряко нагряване. Измерванията се извършват по един и същ начин още от 1908 година. Именно тази последователност ни дава увереност, че когато говорим за нов температурен рекорд, той е напълно съпоставим с данните от миналото., казва Хана Клоук, професор по метеорология и климатология в Университета в Рединг.
Вътре в екрана се намират сух и мокър термометър. Докато сухият измерва температурата на въздуха, мокрият е обвит с влажна материя, която се охлажда чрез изпарение. Разликата между двете стойности позволява да се определи влажността на въздуха. Други термометри отчитат най-високата и най-ниската температура през денонощието.
Измерванията продължават и под земята. Почвените термометри достигат до един метър дълбочина, където температурните промени са по-бавни. Данните показват как почвата съхранява топлина – информация, която е от съществено значение за оценката на сушата, водния стрес и влиянието върху земеделието.
Според учените именно тези измервания документират все по-честите и по-продължителни горещи вълни във Великобритания. Натрупаните данни помагат не само за разбирането на климатичните промени, но и за разработването на стратегии, с които обществото да се адаптира към все по-честите екстремни метеорологични явления.
