Средната заплата в България достигна 1444 евро през второто тримесечие

Средната брутна месечна работна заплата в България е достигнала 1444 евро през второто тримесечие на 2026 г., което е увеличение от 9,8% спрямо същия период на миналата година. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт. Спрямо първите три месеца на годината средното възнаграждение е нараснало с 2,6%.

Най-голям тримесечен ръст е отчетен в добивната промишленост – 14,8%, следвана от строителството с 6,5% и образованието с 6,3%.По месеци средната брутна заплата е била 1476 евро през април, 1434 евро през май и 1421 евро през юни. На годишна база най-сериозно са се увеличили възнагражденията в добивната промишленост – с 24%, в селското, горското и рибното стопанство – с 19,5%, и в други дейности – с 15,7%.

Ръстът на заплатите е по-бърз в частния сектор, където увеличението за година е 11,5%, докато в обществения сектор е 4,8%.Най-високи средни възнаграждения през второто тримесечие са получавали работещите в информацията и далекосъобщенията – 3079 евро. Следват финансовите и застрахователните дейности с 2140 евро и производството и разпределението на електрическа и топлинна енергия и газообразни горива с 2036 евро.

Най-ниско е средното възнаграждение в хотелиерството и ресторантьорството – 918 евро, следвано от селското, горското и рибното стопанство с 1031 евро.

В София наетите получават най-високо възнаграждение за труда си – 1 943 евро. Следват област Варна с 1360 евро и област Враца с 1330 евро. Най-ниски заплати изплащат работодателите в областите Благоевград (1012 евро), Смолян (1021 евро) и Видин (1025 евро).

Към края на юни наетите по трудово и служебно правоотношение са 2,37 милиона души, което е с 14,8 хил. повече спрямо края на март. Най-голямо тримесечно увеличение на заетите има в хотелиерството и ресторантьорството – 23,9%, и в селското, горското и рибното стопанство – 5%. В преработващата промишленост обаче е отчетен спад от 2%.На годишна база картината е различна – броят на наетите лица намалява с 16,7 хил., или 0,7%. Най-сериозен е спадът в преработващата промишленост, където работещите са с 19,4 хил. по-малко. В същото време в хуманното здравеопазване и социалната работа броят на наетите се е увеличил с 10,8 хил. души, или 5,2%.