След срещата на „коалицията на желаещите“: Не всички страни са съгласни с разполагането на чуждестранни сили в Украйна

Лидерите на близо 30 държави и ръководителите на НАТО и ЕС се срещнаха във френската столица, за да обсъдят увеличаването на помощта за Киев и разполагането на европейски войски за осигуряване на дългосрочен мир.

Френският президент Еманюел Макрон обяви план за изпращане на „сили за подсигуряване“ от „няколко европейски държави“, базирани на „определени стратегически места“ в Украйна, в случай на сключване на мирен договор с Русия.

Тези сили ще „действат като възпиращ фактор срещу потенциална руска агресия“, каза той пред репортери по време на пресконференция след срещата на върха „Коалиция на желаещите“ за Украйна в Париж.

Тези сили за успокоение обаче „не са предназначени да бъдат мироопазващи сили“, тъй като няма да заменят украинските въоръжени сили и няма да бъдат разположени на фронтовата линия, а в „стратегически градове“ и бази.

Френският лидер заяви, че не всички страни на срещата на върха са съгласни с този план. „Той не е единодушен“, каза той, „но не ни е необходимо единодушие, за да го постигнем“.

Целта на срещата на върха беше да се положат основите на дългосрочни гаранции за сигурност и да се превърне украинската армия в първа линия на отбрана срещу всяка бъдеща агресия на фона на нарастващата заплаха от страна на Русия.

Премиерът Желязков в Париж: България предлага да е домакин на многонационален морски координационен център за осигуряване безопасността на корабоплаването в западната част на Черно море

България предлага да бъде сформиран многонационален морски координационен център за осигуряване безопасността на корабоплаването в западната част на Черно море и страната ни да бъде домакин на този център. Това заяви министър-председателят Росен Желязков след днешната среща „Мир и сигурност за Украйна“ в Париж, в която участва по покана на френския президент Еманюел Макрон. Българското предложение предвижда центърът да осигурява постоянно морско наблюдение и ранното предупреждение за потенциални заплахи и враждебни дейности, както и за повишаване устойчивостта на критичната подводна инфраструктура в Черно море.

„Целта е да бъдат установени насоки за корабоплаването и да се осъществяват дейности по мониторинг – по въздух и по вода, както и на критичната инфраструктура, така и на всички потенциални враждебни действия в територията на Черно море“, заяви премиерът Желязков след участието си в срещата. По думите му възстановяването на търговското корабоплаване е изключително важно, защото засяга не само граничещите държави, но и изцяло стокооборота в посока Изток – Запад. Министър-председателят посочи, че противоминната група в Черно море е добър пример за това как координацията между крайбрежните държави може да допринесе за усилията за укрепване на сигурността, безопасността, стабилността и свободата на корабоплаването в Черно море.

Срещата в Париж се проведе на фона на засилените усилия за постигане на примирие, породени от натиска на президента на САЩ Доналд Тръмп за прекратяване на руската война в Украйна, която продължава вече четвърта година.

Посредническите споразумения на САЩ за опазване на корабоплаването в Черно море и за спиране на ударите по енергийната инфраструктура бяха посрещнати като първа стъпка към мира. Въпреки това и Москва, и Киев не постигнаха съгласие по отношение на подробностите и се обвиниха взаимно в нарушения.