Съдът на ЕС: Урсула фон дер Лайен неправомерно е скрила комуникация с „Пфайзер“
Висш съд постанови, че Европейската комисия не е спазила изискванията за прозрачност, като е отказала да публикува текстовите съобщения, изпратени от Урсула фон дер Лайен до шефа на Pfizer, докато блокът се опитваше да си осигури ваксини срещу Ковид-19.
Съдът на Европейския съюз (СЕС) се присъедини към вестник „Ню Йорк Таймс“, който заведе делото, и заяви, че Комисията не е дала „правдоподобни“ обяснения защо не е предоставила съобщенията на американския ежедневник.
Решението е удар за фон дер Лайен, председателката на Комисията, и дава тежест на критиците, които я обвиняват в централизирано и непрозрачно вземане на решения, предаде АФП.
Решението, което може да бъде обжалвано, отменя решението на Комисията да не предостави съобщенията и връща изпълнителния орган на ЕС на изходна позиция в задължението му да отговори на искането на „Ню Йорк Таймс“.
Въпреки това, предвид несигурността дали съобщенията са били изтрити или не, не е ясно какво ще се случи по-нататък.
В остра критика към върховното ръководство на ЕС съдът в Люксембург написа, че „Комисията не може просто да заяви, че не разполага с исканите документи“.
„Тя не е обяснила по убедителен начин защо счита, че текстовите съобщения, разменени в контекста на доставката на ваксини срещу Ковид-19, не съдържат важна информация“, добави съдът.
Делото се фокусира върху неясната кореспонденция между фон дер Лайен и Алберт Бурла, главен изпълнителен директор на Pfizer – компанията, избрана от блока за основен доставчик на ваксини в разгара на пандемията.
Вестник „Ню Йорк Таймс“, който разкри съществуването на съобщенията, заведе дело срещу Комисията през 2023 г., след като Брюксел отказа да ги предостави в отговор на заявка за достъп до информация.
Комисията твърдеше, че няма достъп до съобщенията, защото те не са били записани и архивирани – нещо, което според нея се прави само когато съдържанието се счита за „съществено“.
„Комисията никога не е отричала съществуването на размяна на текстови съобщения“, заяви представител на ЕС преди произнасянето на присъдата.
„Това, което се твърдеше, е, че тази размяна не съдържаше важна информация“, добави той.
Но това обоснование беше отхвърлено от долната камара на Съда на Европейския съюз, която критикува органа на ЕС за това, че не е обяснил какви търсения е извършил, за да намери документите, и защо вече не разполага с тях.
„Комисията не е изяснила в достатъчна степен дали поисканите текстови съобщения са били изтрити и, ако е така, дали изтриването е било умишлено или автоматично, или дали мобилният телефон на председателя е бил заменен междувременно“, се казва в решението, предаде БТА.
ЕС реагира бързо след появата на пандемията от Ковид-19 през 2020 г., за да осигури ваксини, които държавите членки да закупят за своите граждани и жители в момент на огромно глобално търсене на ваксини.
Много аспекти на доставките от Pfizer обаче бяха запазени в тайна, което доведе до твърдения за липса на прозрачност и до няколко съдебни дела в Белгия и в съдилища на ЕС.
„Този случай поставя много важен въпрос: дали длъжностните лица могат да се измъкнат от публичната прозрачност, като комуникират чрез текстови съобщения, а не чрез по-традиционни средства“, посочи адвокатът на „Таймс“, Бондин Клоостра, в уводните си аргументи през ноември.
Адвокатите на 27-те държави от блока твърдят, че частните съобщения не са част от преговорите за ваксините.
Те може да са засягали странични въпроси, като например споразумението между фон дер Лайен и Бурла да разговарят на определен ден и час, предполагат те.
В началото на тази седмица служител на ЕС заяви, че служителите на Комисията, включително нейният председател, не са длъжни да записват всички свои имейли, текстови съобщения и чатове, тъй като това би било „материално невъзможно“.
Адвокатът на Комисията Паоло Станканели каза през ноември, че нейните служби са поискали да бъдат проследени съобщенията, след като вестник „Ню Йорк Таймс“ се е обърнал към кабинета на председателя на ЕС, който е отговорил, че не е успял да ги намери.
През януари 2022 г. обаче омбудсманът на ЕС вече беше определил това като „лошо управление“, като заяви, че съобщенията са трябвало да бъдат обект на правилата на ЕС за прозрачност на официалните документи.
