Разбит живот, загинали или изчезнали съпрузи – равносметката от четирите години война

С четвъртата годишнина от руската инвазия в Украйна, снимката на Олександър Осипенко със съпругата му Оксана и двамата им сина се превръща в болезнен момент за украинката, която губи мъжа си малко след началото на войната.

Те вече имат един син – Давид. През 2020-а се ражда вторият – Хлиб. Градят планове за бъдещето, искат да се преместят в ново жилище. Но не са предвидили, че Русия ще нападне родината им.

Олександър е убит при отбраната на град Чернигов. Загубата на бащата се превръща в кошмар за семейството.

Най-трудно ми беше да разбера, че вече го няма. Живях около година и половина с чувството, че той може да влезе през вратата. Давид живя с това усещане по-дълго. Не го насилвах да говори за загубата на баща си. А Хлиб беше много малък. Но сякаш започва да разбира, че баща му вече го няма. Когато си спомняме за него, Хлиб започва да плаче.

Оксана Осипенко, учител по украински език и литература 

Петгодишният Хлиб е живял по-дълго без баща си, отколкото с него. Сега ходи на детска градина, докато батко му Давид учи в университет.

Семейството се е преместило в Киев, уж да бъде на по-сигурно място.

Освен загиналите, на годишнината от началото на войната се почитат и изчезналите и пленените войници.

30-годишната Лилия чака повече от три години и половина завръщането на приятеля си Богдан от руски плен.

Той е боец от батальон „Азов“, който брани югоизточния град Мариупол от настъпващия враг. Попада в плен през май 2022-а.

За последно двамата се виждат в навечерието на войната.

Този период донесе много тъга в живота ми. Изпитваш постоянен страх за някого, когото обичаш – за живота му, за здравето му, което се влошава всеки ден в плен. Какво се случва с него…

Станах по-емоционална. Бързо се изтощавам. Трудно ми е да функционирам и да давам на хората естетическо удоволствие на сцената, докато танцувам… Вътрешно се чувствам празна.

Лилия, танцьорка в Киевския оперетен театър 

Всяка неделя в Киев Лилия участва в шествия-бдения в подкрепа на военнопленниците, заедно с много други съпруги, майки, сестри, приятелки.

Украинците се надяват техните лидери да договорят траен и справедлив мир, но на този етап Русия не отстъпва от своите условия. Преговорите стават все по-трудни.