В северния шведски град Кируна, разположен на 200 километра над Северния полярен кръг, цяла църква беше преместена на пет километра източно, за да бъде спасена от разширяващата се огромна подземна мина за желязна руда – най-голямата в света. Тя застрашава не само храма, но и самия град, в който живеят близо 23 000 души, сред които и представители на коренното население Сами.

Църквата, макар и лутеранска, открай време е място за всички жители, като богослуженията включват малцинствените езици на региона – северносами, фински и меанкиели.

„Говорим за езика на сърцето – важно е хората да чуят думите и на своя роден език“, казва викарият Лена Тярнберг.

Храмът е бил затворен преди година, за да се подготви за преместването. Сградата е подарък за града от държавната минна компания още в началото на XX век и е проектирана в архитектурен стил, който напомня саамските традиции. В цялата конструкция има само един кръст – знак, че църквата е изграждана като приютяващо общо пространство.

„Това е специална сграда, днес вече не могат да се създават такива постройки,“ разказват местните.

За мнозина храмът има и символично значение, защото е създаден и като жест към народа Сами, пострадал тежко от историческата политика на Швеция.

„Шведската църква е причинила доста зло на нашия народ – културата, традициите и езиците ни бяха потискани с десетилетия,“ казва дякон Моника Нути Блинд.

„Днес обаче се стремим към помирение и справедливост“, допълни той.

В сряда църквата вече бе поставена на новото си място в обновения център на Кируна. Очаква се до края на следващата година тя отново да посрещне своите последователи и да продължи да бъде символ на общност, памет и вяра – въпреки бурното минало и суровите условия на Арктика.

Сподели: