Последиците от конфликта: Хуманитарната криза в Газа се задълбочава въпреки примирието
Усложнява се хуманитарната криза в ивицата Газа. В южната част анклава, хиляди разселени палестинци ежедневно се борят за достъп до вода и храна. Четири месеца след началото на примирието, условията в палатковите лагери остават критични, а помощта не успява да покрие дори най-елементарните нужди.
Още по изгрев хората се събират с пластмасови бутилки и туби, за да чакат реда си за питейна вода. Деца и възрастни седят върху празните си съдове с часове, преди да могат да ги напълнят. Мнозина изминават пеш по един-два километра, за да стигнат до временните водоизточници.
Отнема ни три до четири часа, за да напълним две или три туби, което е около сто литра. Недостигът на вода е непоносим. Надяваме се благотворителни организации или фирми да осигурят водоноски близо до палатките ни. Сега вървим по един-два километра, за да напълним тубите.
Мохамад Абу Рабие, разселен от Рафа
След като водата бива донесена обратно в лагера, всяка капка се пести. Част от нея е за пиене, друга – за готвене, а за пране и хигиена често остава само солена или замърсена вода. Според разселените, лагерът Ал-Муваси е бил изолиран и преди войната, без изградена инфраструктура, а днес ситуацията е още по-тежка.
Паралелно с недостига на вода, гладът остава постоянна заплаха. Всеки ден хората се редят пред полеви благотворителни кухни с тенджери и найлонови торби, надявайки се да получат порция ориз. Чакането продължава с часове, често от късна сутрин до залез слънце.
Ставам в пет сутринта и чакам на опашка за вода за децата си. Питейната вода идва само от шест до осем, после камионите си тръгват. След това търсим солена вода за пране. После отивам в благотворителната кухня и чакам от 11 часа до залез, за да осигуря храна. Нямам никакъв доход.
Тамара ал-Масри, разселена от Бейт Ханун
По думите на разселените, храна понякога има на пазара, но повечето хора нямат средства да я купят. Липсата на доходи, разрушената икономика и ограниченият достъп до помощи правят оцеляването все по-трудно.
Хуманитарните организации предупреждават, че без устойчиво снабдяване с вода и храна, кризата в лагерите на южна Газа ще се задълбочава, а най-уязвими остават децата и възрастните хора.
