Парламентът на Гренландия ратифицира сделката за сигурност със САЩ

Сделката предвижда изграждането на две нови американски военни бази и разширяване на дейността на Вашингтон в Арктика. Представители на гренландската опозиция обаче поставят под съмнение икономическите ползи за острова.

Парламентът на Гренландия ратифицира споразумение за сигурност между арктическия остров, Дания и Съединените щати. Документът предвижда засилване на военното присъствие на Вашингтон в Арктика и Северния Атлантик, включително изграждането на две нови американски военни бази.

Решението беше взето след месеци на напрежение, предизвикано от изявленията на американския президент Доналд Тръмп, който многократно заяви желанието си Гренландия да стане част от Съединените щати. Тристранното споразумение създава условия за разширяване на американското военно присъствие на острова и цели да намали напрежението около претенциите на Вашингтон.

Нови военни бази и противоракетна отбрана

Споразумението предвижда изграждането на две нови американски военни бази, както и разполагането на системата за противоракетна отбрана „Златен купол“, предложена от администрацията на Тръмп.

Освен това Вашингтон ще може да разшири дейността си в космическата база „Питфуик“. Същевременно документът запазва Гренландия под датски контрол и потвърждава правото на местното население на самоопределение.

Местните жители обаче не посрещат еднозначно договореностите.

„Предполагам, че е необходимо. Надявам се, че след това няма да получаваме скрити заплахи от американското правителство. Надявам се, че са получили това, което искаха“, коментира Нукаака Лунд-Матаусен, общински служител.

Съмнения за икономическите ползи

Въпреки аргументите за укрепване на сигурността, представители на опозицията в Гренландия изразиха съмнения относно ползите от споразумението за местното общество.

Ларс Ерик Габриелсен, кмет на община Аваннаата и член на политическата партия „Сиумут“, заяви, че договореностите са в интерес на Дания и НАТО, но не осигуряват достатъчно икономически ползи за самата Гренландия.

„Това е добра сделка за Дания, за НАТО. Не е добра сделка за нас, няма пари за нашето общество“, посочи той.

По думите му изграждането на големи военни съоръжения и използването на природните ресурси на острова могат да доведат до значителни инвестиции от американска страна, без местното население да получи съответните икономически ползи.

Габриелсен изрази опасения, че разходите за тези инвестиции в крайна сметка могат да бъдат понесени от самото гренландско общество.

Напрежение около бъдещето на острова

Преди постигането на споразумението Доналд Тръмп не изключи възможността Съединените щати да използват военна сила, за да установят контрол над Гренландия. Американският президент аргументира позицията си с твърдението, че островът има жизненоважно значение за националната сигурност на САЩ.

Изявленията му предизвикаха безпокойство сред гренландците, което беше отразено и в социологически проучвания на общественото мнение.

Във вторник Тръмп определи Гренландия като „най-големия подарък“, който Съединените щати някога са получавали, съобщава „Политико“.

Предстои ратификация и от Дания

Споразумението ще влезе в сила след ратифицирането му и от датския парламент. Очаква се законопроектът да бъде разгледан в рамките на две заседания през ноември, като гласуването е насрочено за 19 ноември в Копенхаген.

Разположена между Европа и Северна Америка, Гренландия е най-големият остров в света. Населението ѝ наброява около 57 000 души, а стратегическото ѝ географско положение я превръща във важен фактор за сигурността в Арктика.

Ратифицирането на споразумението от гренландския парламент е важна стъпка към разширяване на американското военно присъствие в региона. Въпросът за икономическите ползи за местното население обаче остава предмет на дебат.