Овцевъдството у нас изчезва: Фермери масово се отказват от стадата си

Криза в българското овцевъдство. От 10 милиона овце през 80-те години на миналия век, животните у нас са намалели до под един милион в момента. Росен Джамбазов от еленското село Константин признава, че от две години иска да продаде стадото си и да приключи с този поминък, заради многобройните проблеми.

Още от 12-годишен Росен Джамбазов пасе овцете на баща си край еленското село Константин. Във фермата си сега отглежда 230 овце от породата „български цигай“. За Великден продал около 100 агнета, а за пръв път за Гергьовден кланици и частни клиенти не купили нито едно животно.

В момента кланиците не изкупуват. Хората останаха без пари, те с 300 евро пенсия, какво да си купуват – да си платят сметки, лекарства или да си купят агнешко ли, което е 15-18 евро на магазина?

Не е нормално да е 18 евро. През всеки преминал- през прекупвач, през кланици, през магазини и всичко се вдига. Преди всеки си позволяваше да си купи,сега никой не може да си позволи.

Росен Джамбазов, овцевъд

Според овцевъда в сектора има много натрупани проблеми, ниски субсидии и изкупни цени на продукцията, високи осигуровки и данъци и липса на работна ръка.

Когато почнах през 2014 година, вземахме към 163 лева субсидия, сега вземаме по 41 лв., които ще са 20 евро. Подпомагането е много слабо, най-малкият разход на една овца, ако е 1 евро на ден, са 360 евро през годината, с 20 евро субсидия на глава, няма как да ги изкараме.

Търся си пастир, иска ми 700-800 евро. Аз като му дам 800 евро, половината овце трябва да ги продам. Само аз работя и децата, дето ми помагат – 1000 евро само осигуровки и сметки. Данъците отделно плащаме.

Росен Джамбазов, овцевъд

За овцевъдите, както и за останалите земеделски производители административната тежест е също огромен проблем. Според Джамбазов, много стопани искат да затворят фермите си.

Ние пазачи ли да сме, гледачи ли да сме, писари ли да сме, измислят едни еко-схеми. Юристи ли да сме, пастири да сме? Един работник да хванеш – няма да се съгласи за по-малко и от 50 евро да работи. От две години се опитвам да ги продам – няма кой, подиграват ми се – дават ми 150-200лв. През последните години имам колеги които искат също да се откажат.

През тези празници българските потребители масово не можаха да си позволят или да намерят агнешко месо, родно производство за своята трапеза. Животновъдните ферми продължават да затварят, а от сектора остават с надежда новият земеделски министър да води политика в подкрепа на българското овцевъдство.