Решението на Вучич за оставка – стретегически ход към премиерския пост?

Сърбия преживява исторически политически обрат. Миналия уикенд президентът Александър Вучич шокира страната, като обяви, че ще подаде оставка през следващите седмици и ще насрочи предсрочни президентски и парламентарни избори. Но това не бива да се възприема като капитулация. По-скоро изглежда като добре премислен ход на политик, който доминира сръбската политика от 2012 година насам.

Повече от година и половина Белград е разтърсван от студентски протести. Масовото недоволство избухна след трагедията в Нови Сад, където срутването на козирката на железопътната гара отне живота на 16 души. Според студентите и опозицията инцидентът разкрива дълбоко вкоренена държавна корупция.

Сега Вучич предприема тактически завой. Тъй като Конституцията не му позволява да се кандидатира за нов президентски мандат през 2027 година, анализаторите очакват той да се върне във властта като министър-председател.

Според последните социологически проучвания неговата партия се ползва с подкрепата на около 47% от избирателите, докато студентското движение събира малко под 31%. Затова Вучич залага, че предсрочните избори ще затвърдят позициите му.

Той нееднократно определя студентските активисти като хора, манипулирани от чужди сили с цел дестабилизация на страната. В същото време обещава да ускори европейската интеграция на Сърбия, като същевременно запази традиционно близките отношения с Москва и Пекин.

Този геополитически баланс обаче става все по-скъп. Европейският съюз обмисля да намали с до 1,5 милиарда евро средствата за развитие на Сърбия. Брюксел е сериозно обезпокоен от законодателни промени, които според критиците ограничават независимостта на съдебната власт, от полицейските действия срещу студентските протести и от натиска върху независимите медии.

Като най-голям финансов партньор на Сърбия Европейският съюз е предоставил над половин милиард евро безвъзмездно финансиране между 2021 и 2024 година. По официални данни на Белград общият обем на европейските инвестиции и финансовата помощ надхвърля 7 милиарда евро от 2000 година насам.

Дълго време Вучич се стремеше да поддържа баланс – да удовлетворява Брюксел достатъчно, за да запази европейското финансиране, без да жертва отношенията си с Русия и Китай.

Скоро президентският пост ще смени своя титуляр, но основната политическа сила в Сърбия очевидно няма намерение доброволно да се оттегли от политическата сцена. Остава въпросът как ще реагира Брюксел.