Учени спечелиха Нобел за икономика с обяснение на растежа чрез иновации

Джоел Мокир, Филип Агион и Питър Хоуит спечелиха Нобеловата награда за икономика за „обяснението на икономическия растеж, движен от иновациите“, включително ключовия принцип на творческото разрушение, предаде Асошиейтед прес.

Победителите представляват контрастиращи, но допълващи се подходи към икономиката. Мокир е икономически историк, който се е задълбочил в дългосрочните тенденции, използвайки исторически източници, докато Хоуит и Агион са се позовали на математиката, за да обяснят как функционира творческото разрушение.

79-годишният Мокир, роден в Холандия, е от Северозападния университет; 69-годишният Агион е от Колежа на Франция и Лондонската школа по икономика; а 79-годишният Хоуит, роден в Канада, е от Браунския университет.

Агион заяви, че е шокиран от отличието. „Не мога да намеря думи, с които да изразя чувствата си“, каза той по телефона на пресконференцията в Стокхолм. Той заяви, че ще инвестира парите от наградата в изследователската си лаборатория.

Попитан за настоящите търговски войни и протекционизма в света, Агион отговори: „Не одобрявам протекционистката политика на САЩ. Тя не е добра за … световния растеж и иновациите.“

На победителите бе отдадена заслугата за по-доброто обяснение и количествено измерване на „креативното разрушение“ – ключова концепция в икономиката, която се отнася до процеса, при който полезни нови иновации заменят – и по този начин разрушават – по-стари технологии и бизнеси. Концепцията обикновено се свързва с икономиста Джоузеф Шумпетер, който я очертава в книгата си от 1942 г. „Капитализъм, социализъм и демокрация“.

Нобеловият комитет заяви, че Мокир „е доказал, че за да могат иновациите да се редуват в самогенериращ се процес, не само трябва да знаем, че нещо работи, но и да имаме научни обяснения защо“.

Агион и Хоуит проучиха механизмите, стоящи зад устойчивия растеж, включително в статия от 1992 г., в която създадоха математически модел за творческото разрушение.

Агион помогна за изготвянето на икономическата програма на френския президент Еманюел Макрон по време на предизборната му кампания през 2017 г. По-късно Агион беше съпредседател на Комисията по изкуствен интелект, която през 2024 г. представи доклад на Макрон с 25 препоръки за позициониране на Франция като водеща сила в областта на изкуствения интелект.

„Работата на лауреатите показва, че икономическият растеж не може да се приема за даденост. Трябва да поддържаме механизмите, които стоят в основата на творческото разрушение, за да не изпаднем отново в стагнация“, заяви Джон Хаслер, председател на комисията за наградата по икономически науки.

Половината от наградата в размер на 11 милиона шведски крони (почти 1,2 милиона долара) отива при Мокир, а другата половина се разпределя между Агион и Хоуит. Победителите получават и 18-каратова златна медал и диплома.

Наградата за икономика е официално известна като Награда на Шведската централна банка за икономически науки в памет на Алфред Нобел. Централната банка я учредява през 1968 г. в памет на Нобел, шведски бизнесмен и химик от 19 век, който изобретява динамита и учредява петте Нобелови награди.

Оттогава насам тя е била присъдена 56 пъти на общо 96 лауреати. Само трима от победителите са жени.

Пуристите на Нобел подчертават, че наградата за икономика технически не е Нобелова награда, но тя винаги се връчва заедно с останалите на 10 декември, годишнината от смъртта на Нобел през 1896 г.

Миналата година наградата беше присъдена на трима икономисти – Дарон Аджемоглу, Саймън Джонсън и Джеймс А. Робинсън – които проучиха защо някои страни са богати, а други – бедни, и доказаха, че по-свободните и отворени общества имат по-големи шансове да просперират.

Миналата седмица бяха обявени Нобеловите награди за медицина, физика, химия, литература и мир.