„Ничият океан“ получава защита: Влиза в сила исторически договор за международните води

Кадри от Галапагоските острови, Вануату и Алеутските острови показват крехкия живот под повърхността на океаните. Морски костенурки, китови акули и стотици други видове плуват свободно в зона, която международни еколози наричат „Океанът на никого“ – води извън юрисдикцията на която и да било държава.

След дълги преговори редица страни постигнаха съгласие за опазването на тези неутрални зони. Това е историческа стъпка напред в усилията за защита на океаните. Новото споразумение ще помогне за съхраняване на морската среда извън националните граници. Става дума за пространство, което обхваща почти половината от повърхността на Земята. Договорът, известен като Договор за дълбоките морета, беше активиран, след като Мароко стана 60-ата държава, която го ратифицира. С него се създава правна рамка за опазване на морското биоразнообразие в международни води – територия, която страда от десетилетия заради свръхулов, климатични промени и незаконен риболов.

Океаните извън националните граници често се описват като най-голямата „престъпна сцена“ в света. Без контрол, без правила и без отговорност – класически пример за т.нар. трагедия на общото. Според експерти липсата на глобална юрисдикция води до парадокс: всички са отговорни, но никой не носи реална отговорност. Морският живот не спазва политически граници. Риби, костенурки и птици мигрират, затова случващото се в международните води има отражение и върху нашите брегове. Договорът е важен не само за екосистемите, но и за климата. Международните води поглъщат въглерод и произвеждат половината от кислорода, който дишаме.

След подписването започва 120-дневен срок до влизането на договора в сила. Само държавите, които го ратифицират навреме, ще имат право на глас на първата конференция на страните (COP). Целта е да се създават защитени морски зони, в които животът да се възстановява, далеч от човешка намеса. Въпреки това ключови страни като Китай, Русия и Япония все още не са дали своята ратификация, което поставя под съмнение ефективността на новия механизъм.