„Не сме като другите“: В търсене на критични минерали ЕС засилва връзките с Централна Азия

ЕС се представи на Централна Азия като надежден партньор в контекста на турбулентната геополитическа ситуация в световен план, търсейки засилен достъп до ключови суровини и чиста енергия в региона, както и по-голямо съгласие по отношение на войната на Русия в Украйна.

Страните от ЕС и Централна Азия — Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан — се договориха да повишат сътрудничеството си до стратегическо партньорство, като ЕС обяви и нов пакет за региона на стойност 12 милиарда евро чрез Инициативата „Глобален портал“ (Global Gateway Initiative).

Първата среща на върха ЕС-Централна Азия, която се проведе в Самарканд, Узбекистан, се състоя само два дни след като президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви мита върху десетки държави, включително на съюзници като ЕС и Великобритания, което предизвика осъждане от световни лидери и негативен отзвук на световните пазари.

„Появяват се нови глобални бариери, инвестиции се пренасочват или съкращават. Силите по света си делят нови сфери на влияние“, заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен на пленарната сесия на лидерите, намеквайки за САЩ, Русия и Китай.

„Надеждните партньори никога не са били толкова важни. Нашето стратегическо партньорство е ангажимент да бъдем тук един за друг“, добави тя.

Новият пакет ще финансира проекти в транспорт (€3 милиарда), критични суровини (€2.5 милиарда), вода, енергия и климат (€6.4 милиарда), както и цифрова свързаност — част от които вече са одобрени и разпределени от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР).

Достъпът до чиста енергия и редки земни елементи е критичен за ЕС, тъй като блокът се стреми да постигне климатична неутралност до 2050 г. и да увеличи своята автономия в стратегическите сектори.

Но значителни части от глобалния добив, обработка и рециклиране на някои от критичните суровини, като литий, които са незаменими за развитието на възобновяема енергия, ежедневни стоки и отбранителни системи, са контролирани от Китай, от който ЕС иска да се „отдели“ заради агресивната и протекционистка търговска и външна политика на Пекин.

Централна Азия разполага с големи находища, включително 38.6% от световните запаси на манганова руда, 30% от хром, 20% от олово, 12.6% от цинк и 8.7% от титаний.

„Тези суровини са жизненоважни за бъдещата глобална икономика. Но те също така представляват мишена за глобални играчи. Някои са заинтересовани само да експлоатират и извлекат“, заяви фон дер Лайен пред лидерите на Централна Азия.

„Предложението на Европа е различно. Ние искаме да бъдем и ваши партньори в развитието на местната индустрия. Добавената стойност трябва да остава на място. Нашият опит говори сам за себе си“, добави тя.

Мултилатерализъм и Украйна

Основната тема на изказването на Антонио Коста беше защитата на „мултилатералния ред, основан на правила“.

„Трябва да работим заедно не само за да защитим мултилатерализма, но и да го реформираме, за да бъде по-ефективен, включващ и по-добре съобразен с реалността на днешния ден“, каза той.

Председателят на Европейския съвет подчерта, че „заплахите за сигурността вече са транснационални по своя характер“ и призова за по-голямо сътрудничество на двустранно, регионално и мултилатерално ниво, включително по въпроса за Русия, която според него нарушава Устава на ООН и международното право с пълномащабната си инвазия в Украйна.

Петте централноазиатски държави се въздържаха при гласувания в ООН относно агресията на Русия срещу съседа ѝ, избирайки да останат неутрални. Те обаче се възползват от наложените от ЕС ограничителни мерки, като правят реекспорт на санкционирани западни стоки към Русия.

ЕС, който е наложил 16 пакета санкции срещу Русия за нейната непровокирана агресия срещу Украйна, е назначил специален представител за избягване на санкциите, който е пътувал в региона многократно през последните три години.

Официални лица от ЕС, които пожелаха да останат анонимни, заявиха преди срещата на върха, че страните от Централна Азия са показали „готовност за сътрудничество“, но блокът би искал „да види повече“, особено в контекста на текущите преговори между САЩ и Русия, от които Европа е в голяма степен пренебрегната, което поражда опасения, че интересите ѝ няма да бъдат защитени.

Въпреки това, същият източник посочи, че допълнителните усилия по темата са „важен елемент за напредък в отношенията“, а не предварително условие.

Коста направи завоалирано споменаване на заобикалянето на санкциите, като заяви, че Европа „ще продължи да увеличава натиска (върху Русия), когато е необходимо“ и че „сътрудничеството на Централна Азия е безценно“.

„Разчитаме на вашите продължаващи усилия в тази връзка“, каза той.

Узбекистанският президент Шавкат Мирзийоев заяви, че неговата държава „споделя ангажимента на европейската страна към принципите и нормите на международното право“ и „приветства и напълно подкрепя процеса на преговори за мирно уреждане на ситуацията в Украйна.“

На срещата на върха лидерите също така се договориха да проведат Форум за инвеститори по-късно тази година с цел осигуряване на повече инвестиции — най-вече за Транс-Каспийския транспортен коридор, който значително ще намали времето, необходимо за износ на стоки между двата региона, заобикаляйки Русия — и установяване на местен офис на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) в Узбекистан.

Те също така подкрепиха идеята за провеждането на подобни срещи на върха на всеки две години.