Най-смъртоносните атаки на американска земя: Навършват се 25 години от атентатите на 11 септември 2001 в Ню Йорк
Днес се навършват 25 години от най-смъртоносната трагедия в съвременната история на Америка – атентатите от 11 септември 2001 г. Световният търговски център в Ню Йорк е атакуван от два отвлечени от терористи самолета. Друг се насочва към Пентагона и Белия дом във Вашингтон. Четвъртата машина не достига целта си, благодарение на смелостта и жертвоготовността на своите пътници.
Журналисти ветерани от АП, отразявали атаките от 11 септември 2001 в Ню Йорк, си спомнят, че денят е започнал като всеки друг, с ежедневни задачи и задължения. Карън Матюс е подготвяла дъщеря си за детската градина, фотографът Ричард Дрю е отразявал откриването на Седмицата на модата, репортерът Лари Нюмайстер е закъснявал за работа.
В следващите часове и тримата стават свидетели на невъобразимото – терористи атакуват Световния търговски център в Ню Йорк – символа на града.
Стават свидетели на ужасяващи сцени, врязали се завинаги в паметта им.
Отразявах модно ревю в Ню Йорк. Мобилният ми телефон звънна и моята фоторедакторка Барбара Уойке ми каза: Самолети удариха Световния търговски център, оставяй ревюто и отивай. Никога няма да забравя тези думи.
Ричард Дрю, бивш фотограф на Асошиейтед прес
Закъснявах с половин час за работа. Заради това не бях в Световния търговски център, когато самолети се блъснаха в него. Обикновено минавах от там всяка сутрин.
Почувствах се невероятен късметлия, че не срещнах смъртта онзи ден.
Лари Нюмайстер, бивш репортер на Асошиейтед прес
Атаките започват в 8:46 ч сутринта, когато отвлечен самолет на „Американ Еърлайнс“ се блъска в Северната кула на СТЦ. 17 минути по-късно полет 175 на „Делта Еърлайнс“ се врязва в Южната кула.
19 терористи от „Ал Кайда“ са отвлекли 4 самолета същата сутрин. Два насочват към Ню Йорк, третият – към Вашингтон, а четвъртият не достига целта си благодарение на безпримерната храброст на своите пътници.
Не видях как самолетът се блъсна, чух силен трясък, който беше различен от всичко, което някога съм чувала. Не знаех какво се случва.
Когато слязох в асансьора с дъщеря ми, мислейки, че ще я заведа на детска градина, видях един човек да влиза във фоайето, като сълзи се стичаха по лицето му.
И докато държах дъщеря си, започнах да разпитвам хората какво са видели, извадих си бележник и започнах да си водя записки.
Карън Матюс, бивш репортер на Асошиейтед прес
Южната кула рухва в 9:59 ч, а половин час по-късно същата съдба сполита и Северната. Настава пълен хаос, хиляди хора са затрупани под развалините, други успяват да се измъкнат.
В района цари хаос и тревога от неизвестното.
Чух шум като от свлачище. Погледнах натам и започнах да снимам фасадата на сградата, която се срутваше. Това беше Южната кула.
Някой ме хвана за ръката, аз едва не паднах, тъй като загубих равновесие, завлече ме на улицата и ми каза: Трябва да се махаме оттук и ме задърпа по улицата.
Ричард Дрю, бивш фотограф на Асошиейтед прес
В дните, последвали най-голямата трагедия на американска земя, журналистите очевидци трябва да се справят с последиците.
Често плачат, стоят дълги часове в размисъл, осмислят случилото се. И трудно се връщат към сцените на разруха, смърт и ужас.
