Най-бързият нов модел на Alfa Romeo: Stelvio Quadrifoglio

Измина време, но успяхме да стигнем до бързите модели на Alfa Romeo и то до най-бързия в най-новата му версия – Stelvio Quadrifoglio, поради задвижването на 4-те колела. Какво очаквахме – като цяло не подхождаме с огромни очаквания към никой модел, който ни попада в ръцете, но тук като чист италиански екземпляр това бе темперамент и дизайн естествено.

Отвън – последни снежни дни и силует с ниска стойка, който се разбира много отдалеч, че има потенциал – средноразмерно SUV, по-скоро част от SUV-купетата, ала X4М и RSQ5 Sportback. Нещо-като-порастнал-хечбек. Големи черни джанти с големи кръгли отвори – нещо, с което Alfa се отличава от десетилетия и карбон-керамични спирачки. Обновление отвън, което основно засяга фаровете, които също се върнаха към типичните три светлини. Красиво ли е Stelvio? В тези времена на нарочно уродливи детайли в други марки със виден зор да са различни – още повече. Пропорция, нормални детайли и чист автомобилен дизайн – не останаха. Цветът – Verde Fangio, няма как да е по-италиански с името на легендарен пилот.

Отвътре – отваряте вратите и още карбон, но почти без лаково покритие и да, предни карбонови седалки Sabelt, с които никой конкурент не може да се похвали. Интериор – отново като в нормално кола без огромен телевизоро-монитор в средата, а малък екран, дори с малко остаряла технология, но това изобщо не ви прави впечатление. Воланът също е нормален с кръгла форма, а перата за превключване на предавките са големи и доста видни – като за истинска спортна кола. Седалките са твърди, но удобни – спортните седалки са в пъти по-ергономични от нормалните меки и дори може да ви изправят гърба при наличие на някакво изкривяване или лоша позиция на седене – това е и единствения модел в класа с такива.

Задвижването – познатият вече, разработен от Ferrari 2.9-литров бензинов V6 битурбо, но с малко повишение от 10 конски сили до 520 и 600 нютонметра и задвижване на четирите колела през 8-степенната автоматична ZF трансмисия при сравнително ниското за днешно време тегло и нормално за класа от 1950 килограма.

Карането – автомобил, който те подбужда да си малко по-агресивен с него – заведохме го в проход, за да видим колко е Пасо Стелвио, заведохме го и до планината. И колко е добър? Даже по-добър от очакваното – неутрален, с добро поведение при спиране, в завоя и на излизане и достатъчно шумен в спортния режим – да, една от малкото коли без нуждата от допълнителна спортна изпускателна система – заводски Akrapovic. Не е достатъчно тежък, за да недозавива дори и със зимни гуми на мокро и студено, с достатъчно директен волан и с достатъчно различно поведение в режимите.

Усещането – отдалеч се разбира, че карате кола с потенциал и лесно можете да забележите погледите върху машината. Звукът и също казва, че може и пак будите подозрение – а отвътре тези големи пера на волана ви приканват да пуснете една предавка надолу и да поемете напред, а старт бутона чака да се е охладила машината, за да стартирате с грубия звук на богата смес – тези пусти италианци пак са успели с емоцията.

Разход – градският е типичен за моделите в класа от около 17 литра, а извън може да стигне до 9, но искате ли да карате като баба? Едва ли, ако не е италианска баба, която трудно можете да догоните по завоите.

Цената – 193 хиляди лева стартова, което е нормално за сегмента на тези средноразмерни SUV спортисти. Който има възможност да си позволи такъв екземпляр, бихме го посъветвали да не се чуди, че повечето такива модели ги чака електрическо и нетолкова емоционално следващо поколение.