Ливан отбеляза 50 години от избухването на гражданската война

Ливан отбеляза 50 години от началото на гражданската война в страната. Скоро тя прераства в пълномащабен конфликт, в който участват Сирия, Израел, Иран и някои западни сили. Ето как започва всичко…

Беше обикновен ден в Бейрут. В една от частите на града е открита малка църква, на която присъства лидерът на християнската партия Катаеб, известна още като Фалангата. В друга част палестинските фракции организират военен парад. Тази сутрин в квартал Ейн Румане се стига до леки сблъсъци между фалангисти и палестински бойци. По онова време това също е нещо обичайно. Но онова, което се случва след 13 април 1975 г., ще промени хода на историята на Ливан, потапяйки страната в 15-годишна гражданска война, в която загиват около 150 000 души, стотици хиляди са изселени, 17 000 останат безследно изчезнали и ще проправи пътя за чуждата намеса и окупация на страната.

На 13 април 1975 г. сутринта от лагера Тел ал Заатар за палестински бежанци източно от Бейрут тръгват три автобуса, превозващи студенти, както и бойци от твърдолинейни фракции, отцепили се от Организацията за освобождение на Палестина. Те преминават през Ейн Румане без инциденти и се присъединяват към военния парад.Предполага се, че трите автобуса ще се върнат заедно в Тел ал-Заатар, но някои от участниците са уморени след марша в парада и искат да се върнат по-рано, затова наемат малък автобус от улицата, който да ги закара. Тридесет и трима души се натъпкват в рейса, предназначен да побере около половината от тях – предимно мъже и тийнейджъри, но също и няколко по-малки деца.

В предходните часове между палестинците и членовете на партията „Катаеб“, охраняващи църквата в Айн Румане, избухват сблъсъци и един от охранителите на християнския лидер Башир Джемайел е застрелян. Но групата, насочила се към Тел ал-Заатар, не знае, че е имало някакъв проблем, затова се връща по същия маршрут, по който е минал сутринта. В Айн Румане се натъкват на засада, а въоръжени лица започват да стрелят по автобуса „от всички страни“. Двадесет и двама души са убити, а други 11 оцелеляват, включително шофьорът на автобуса.

Липсват ми младите мъже, които загубиха живота си. Те са преди всичко мои братя и сестри, братовчеди и в същото време мои хора и приятели. Спомням си защо те бяха мъченически убити и се питам защо аз все още съм жив. Разбира се, бях засегнат от войната в Ливан. Никой, който преминава през условията, през които преминахме ние, не може да остане незасегнат.

Мунир ал-Масри, бивш боец

Една от версиите твърди, че мъжете, които са нападнали автобуса, са отговорили на опит за убийство на Башир Джемайел от страна на палестински бойци. Друг гласи, че фалангистите са устроили умишлена засада на автобуса, защото са искали да започнат война. И това става факт. Войната, която се разгръща, става все по-сложна и все по-жестока. Съюзите бързо се променят. Фракциите се разпадат и се образуват нови фракции. Израел и Сирия се намесват и окупират страната. Съединените щати не остават безучастни, а американското посолство и казармите на морската пехота стават обект на бомбени нападения.Столицата е разделена между християнския източен сектор и мюсюлманския западен сектор. Думата „Бейрут“ се превърща в синоним на снайперисти, отвличания, обсади и коли бомби по целия свят.

Войната не засяга само един човек, тя засяга цялото общество. Войната е повече разрушителна, отколкото градивна. Ето защо трябва да си вземем поука от това, което преживяхме през последните петдесет години. Винаги трябва да гледаме напред. Винаги трябва да се отнасяме един към друг с човечност, с дух на братство. Защото нито омразата може да направи нещо, нито отмъщението, нито вземането на нещата в свои ръце може да реши нещо.

Раймонд Суейдан, бивш боец от ливанските сили

Автобусът, с чието нападение започва войната е продаден и в крайна сметка е складиран в продължение на години във ферма в село Чукине в Южен Ливан. В навечерието на 50-годишнината от нападението той е откаран в музея „Набу“ в спокойното крайбрежно село Хери, северно от Бейрут. Посетителите се стичат, за да се снимат до него и да надникнат в дупките от куршуми, които все още се виждат в ръждясалите му метални страни. Гида Марги Факих, говорител на музея, заяви, че автобусът ще остане изложен за неопределено време като „предупредителен сигнал“, който да напомня на ливанците да не тръгват отново по пътя на гражданската война.

Този автобус, изглеждащ като традиционен училищен автобус, беше искрата на гражданската война в Ливан. Той напомня че във война всички сме потърпевши. Никой няма да спечели. В крайна сметка всички ще загубим нещо, а никой не иска това да се случва.

Гида Марги Факих, говорител на музея „Набу“

Автобусът „променил цялата история на Ливан отведе ливанците там, където никой не искаше да отиде“.