Левът се ражда преди 145 години и променя историята на българските финанси

Преди 145 години, на днешната дата, България приема Закона за правото на рязане на монети и така създава своята национална валута – левът. Дотогава в обращение са основно чужди сребърни монети – турски, руски, румънски и сръбски. С въвеждането на лева, който се дели на сто части – стотинки, страната прави важна крачка към финансова независимост. Първите монети са медни и изсечени през 1881 г. в руския град Санкт Петербург. На гърба им стои изписан държавният девиз: „Съединението прави силата“.

Левът е приравнен към златния френски франк, като се въвежда биметалният стандарт – всички пари са в златни и сребърни монети, а хартиени банкноти все още няма. По думите на проф. Пенчо Пенчев, „първите банкноти са отпечатани през 1885 година, но хората в началото не са имали доверие в тях“. Те също са отпечатани в Русия, тъй като България тогава още няма монетен двор.

През 20-те години на XX век започва собственото печатане на банкноти в Държавната печатница в София. Първите емисии са от 1924 година и включват купюри от 5000 лв., а година по-късно се появява и двайсетолевка.

След либерализацията и инфлацията в началото на 90-те години, в обращение влизат монети и банкноти с високи номинали – от 100 до 10 000 лв. Проф. Пенчев припомня, че „в края на 1996 г. настъпи нов период на много висока инфлация“, което налага БНБ спешно да пусне банкноти от 1000 до 50 000 лева.

През 1997 г. в страната е въведен валутният борд, който фиксира курса на лева – първо към германската марка, а по-късно към еврото. Това дава възможност през 1999 г. да се извърши деноминация: 1000 стари лева стават 1 нов лев. В обръщение влизат нови стотинки и банкноти – от лев до 50. Няколко години по-късно се пуска и купюра от 100 лв., а хартиените лев и два лева са заменени с монети, които използваме и днес.

Вижте целия репортаж на Виктория Венкова във видеото.