Карта на Вселената: Телескоп ни връща 13 милиарда години назад

Своеобразна карта на вселената. Това виждат учените в снимките от орбиталния телескоп „Евклид“. Европейската космическа агенция публикува първия по-голям набор от данни от мисията – те обхващат участък от небето, който се равнява на 9500 пъти размера на Луната, наблюдавана от Земята, заснеман в продължение на 13 месеца.

Снимките имат колосалния размер от 1,7 петабайта, тоест 1 милион и 700 хиляди гигабайта. Главният учен в проекта разяснява значението на един от наблюдаваните райони.

Северната мозайка съдържа различни галактики, които формират галактическия куп Абел 3128. Това е само едно от струпванията, които могат да се видят в тази публикация и на практика всяка отделна точка в това изображение е отделна галактика. Сред всички тях някои са подобни, а други са различни от Млечния път.

Валерия Петолино, астрофизик и главен учен в проекта „Евклид“

Самият телескоп се намира в земната орбита от 2023 и събира данни за разширяването на вселената и нейната структура. Учените се надяват наблюденията да разкрият повече и за мистериозната тъмна материя и ролята на гравитацията. Едновременно с двуизмерните снимки, „Евклид“ отчита и разстоянието до обектите на тях.

„Евклид“ ни позволява да погледнем към небето в различни посоки и да видим места, които са много далеч от нашата планета, от Слънчевата система и галактиката ни. Имаме милиарди изображения на галактики и можем да видим т.нар. Космическа мрежа. Самият Космос не е изцяло материя. Формиран е от нишки, заобиколени от празно пространство. Това наричаме космическа мрежа и „Евклид“ ни показва нейната структура и еволюцията ѝ през последните 10 милиарда години.

Валерия Петолино, астрофизик и главен учен в проекта „Евклид“

Въпросните нишки са галактическите купове като самата структура на мрежата зависи и от тъмните енергия и материя. Предполага се, че те съставляват по-голямата част от Вселената, но се наблюдават само чрез мащабния си гравитационен ефект, тъй като не излъчват и не отразяват светлина.

Гравитацията изкривява и самата светлина, достигаща до нас от далечните космически обекти. А европейският орбитален телескоп е направил снимки на 60 милиона от т.нар. „квазари“ – ядра на галактики, чиято наблюдавана светлина е пътувала до нас 13 милиарда години.

До момента телескопа е заснел едва 14 процента от небето, като за исканата пълна карта на Вселената „Евклид“ ще продължи работа до 2031 година.