Какви бяха някои от по-важните постижения в науката през 2025 г.?

Учени успяха да покажат как в реалния живот човешкият ембрион пробива матката скоро след имплантирането си. Екип от Института по биоинженерство на Каталуния в Барселона създаде изкуствена матка в лаборатория, за да заснеме как се развива ембрионът. Човешкият ембрион може да бъде много инвазивен. Той може да пробие дупка в матката и да дърпа много силно.

„Сравнихме ембриони с лошо качество с доброкачествени ембриони и установихме, че по-лошите не могат да дърпат толкова силно, колкото тези с добро качество. Този механичен профил е много важен за един ембрион“, обяснява Самуел Мартос от Института по биоинженерни науки на Каталония.

Друг пробив в репродуктивната наука дойде от Орегон, Съединените щати. Учени от Университета за здраве и наука използваха човешки кожни клетки, за да създадат годни за оплождане яйцеклетки. Един ден те могат да помогнат на жени да заченат, но е твърде рано да се прогнозира кога подобна техника ще може да се изпита върху хора. В днешните клиники за инвитро оплождане повече от половината пациентки не могат да заченат със собствени яйцеклетки. Понякога правят тази процедура до 10 пъти, но резултатът е същият. В крайна сметка се отказват и вземат яйцеклетка от донор. Процедурата, която разработваме, би позволила на такива жени да се здобият с дете със същите гени.

Изследователи от Великобритания тестваха микрочип при хора, които имат слабо периферно зрение. Отстранява се част от стъкловидното тяло на окото, за да се освободи място за чипа. Той е с размери 2 на 2 мм и прилича на SIM-карта за телефон. Хирурзите го поставят под центъра на ретината на пациента. След имплантирането са необходими няколко месеца, за да свикнат пациентите с възстановеното зрение. Най-важното при това миниатюрно устройство е, че пациентите могат да виждат това, което виждаме ние. След операцията пациентът използва очила с добавена реалност, в които има камера, свързана с малък компютър. Той може да увеличи даден текст. Устройството е успяло да възстанови определена форма на зрение при над 80% от участвалите в изследването. Биотехнологична компания от Тексас създаде генетично модифицирани мишки с гъста вълнеста козина. Те би трябвало да имитират черти на изчезналия преди хилядолетия вълнест мамут. Колосал Байо Сайенсис казва, че експериментът е стъпка към повторно въвеждане на студоостойчиви черти в живите видове, с надеждата един ден да бъдат създадени слонове, които могат да живеят в арктически климат.

Учени успяха да открият прясна вода под океана. Първата по рода си сондажна операция успя да извлече проби от прясна вода дълбоко под морското дъно на Као, край Кейп Код, Масачузетс. Изследователите ще изследват пробите, за да разберат възрастта на тази вода, какви организми живеят в нея и дали би могла да се превърне във възобновяем ресурс, който да утоли нарастващата жажда на планетата някъде в бъдещето.