Каква е историята на дижонската горчица, съхранила вековна традиция в Бургундия?

Наред с прочутите си вина, френският регион Бургундия пази още един емблематичен продукт – дижонската горчица. За местните производители съхраняването на традиционните методи е ключово за запазването на разпознаваемостта на продукта по света.

Кръстена на историческата столица на региона – Дижон, горчицата отдавна е част от френската кухня. Пикантният сос се използва в разнообразни ястия – от хотдози и бургери до рецепти с месо и салатни дресинги. Според готвачите малкото количество горчица може значително да промени вкуса на сосовете и да придаде повече аромат на ястията.

Традицията на дижонската горчица датира от векове. Според исторически сведения дюковете на Бургундия я предпочитали, тъй като смятали, че подпомага храносмилането след богатите аристократични пиршества. Някои от местните производители работят по рецепти, предавани още от средата на XIX век.

„Основните съставки са синапено семе, оцет, вода и малко сол, а понякога и бяло вино. Сместа се оставя да се накисне, след което се смила и пресява, докато се получи гладка, златистожълта паста“, обясняват производителите.

Днес дижонска горчица се изнася в десетки държави, като един от най-големите пазари са Съединените щати. Макар продуктът да може да бъде произвеждан и извън Франция, защитеното географско наименование „Бургундска горчица“ гарантира използването на местно синапено семе и бяло вино от региона.

Синапеното семе обаче има много по-древен произход. То се появява в Месопотамия и достига до Западна Европа благодарение на римляните, които го пренасят в Бургундия. Днес посетителите на региона могат да опитат различни разновидности – от по-сладки и меки до по-люти, с добавки от шафран, грозде и местни вина.