Как се справя остров Лесбос десет години след миграционната криза

На скалистия нос на северния бряг на гръцкия остров Лесбос, изоставен кораб ръждясва наполовина потопен, там където вълните се разбиват в корозиралия му корпус. Днес – сцена на покой, но през 2015 г. това е било място на паника и борба за живот.

През онази година островът се превръща в епицентър на миграционната криза в Европа. Стотици хиляди сирийци и други бежанци прекосяват морето с малки лодки от Турция, която е само на 10 км разстояние. Мнозина плащат до 50 000 евро на трафиканти, за да достигнат европейска земя.

Сред тях е и Сохейб Шехк – бежанец от Пакистан, пристигнал на острова в самото начало на кризата.

„В Пакистан цареше хаос – всекидневни взривове, стрелба, терор“, разказва Шехк. „Пътуването не беше чак толкова трудно. Бях доста млад… така че не ми се стори толкова животозастрашаващо.“

Въпреки отворените граници по онова време, той решава да остане.

„Не знаех къде да отида, какво да правя, така че бях доста изгубен. Затова просто си намерих работа и останах“, обяснява Шехк, който днес шие чанти от спасителни жилетки и лодки в местна работилница.

Повече от 1 милион мигранти достигат Гърция през 2015-2016 г., 60% от които на Лесбос. Хиляди обаче губят живота си във водите на Егейско море.

„Единственото, което изпитвам, е гняв. Разбирате ли? Че такива неща могат да се случват. Загиналите са просто числа. На никого не му пука“, казва рибарят Стратос Валамиос, участвал в десетки спасителни операции.

В руините на бившия лагер Мория още стоят отпечатъци от ръце и графити с думата „надежда“. Новият лагер във Вастрия – модерен и финансиран от ЕС – е подготвен за 5000 души. Гръцките власти настояват, че е необходим за ускоряване на депортациите.

„Лагерите трябва да бъдат много временно и краткосрочно решение за бежанците и за всеки човек“, казва Ефи Лацуди от мрежата за подкрепа на мигранти на острова.

„Сега навлязохме във време, в което искаме да покажем красотата на нашата земя и това, което можем да постигнем – така че за Лесбос да се говори заради културата, историята и архитектурата, не само заради кризата“, казва Панайотис Христофас, кмет на столицата Митилене.