Как да опазим 30% от океана до 2030 г.

На конференцията на ООН за океаните тази седмица бяха поети множество ангажименти, като много правителства използваха възможността да представят нови МЗТ на международната сцена. През 2022 г. светът пое новаторския ангажимент до 2030 г. да защити поне 30% от цялата суша и море.

Но тъй като жизненоважната роля на океаните в борбата с изменението на климата става все по-ясна, остава неотложен въпросът – каква част от нашата морска среда все още се нуждае от опазване, за да се постигне тази цел?

Според ново проучване на Dynamic Planet и National Geographic Pristine Seas, това е много повече, отколкото правителствата са готови да поемат. Eкспертите сравниха количествено огромната разлика между 8 % от световните океани, които са под някаква защита, и целта от 30%. Според тях, за да се преодолее тази разлика, до 2030 г. всеки ден трябва да се създават по 85 нови крайбрежни защитени морски зони (ЗМЗ).

„Нашият анализ, който обхваща над 13 000 МЗТ по целия свят, бързо разкри колко изостанал е светът в действителност“, казва Хуан Майорга, съавтор на изследването и специалист по морски данни в National Geographic Pristine Seas.

Какво представляват морските защитени територии?

Защитените морски зони (ЗМЗ) са части от океана, в които човешката дейност се управлява по-строго с цел опазване на природните или културните ресурси. Те имат за цел да запазят морските екосистеми, биоразнообразието и културното наследство.

Някои от тях са напълно защитени. Други могат да позволяват ограничено, устойчиво използване на ресурсите, като например туризъм, при спазване на правила.

Кои държави вече са изпълнили целта 30х30?

,,Най-голяма е нуждата в Източна Азия и Тихия океан, където са необходими 102 големи и 75 000 малки МЗТ. В Европа, Южна Азия и Кораловия триъгълник – регион с биологично разнообразие, включващ Индонезия, Малайзия, Папуа-Нова Гвинея и други – са необходими общо 65 големи и 33 000 малки МЗТ“, твърдят авторите на проучването.

Държави като Австралия, Чили, Франция и Великобритания вече са надхвърлили прага от 30% за защита на своите води.

Но Франция и Великобритания постигнаха това, като разчитаха в голяма степен на създаването на МЗТ в отвъдморските си територии.

Много от съществуващите защитени зони също не са ефективни. В ЕС 80% от МЗТ нямат подходящо управление и предлагат минимална защита от вредни човешки дейности.

Колумбия, друга държава, която вече е надхвърлила целта от 30%, обяви защитата на два от най-отдалечените коралови рифове в Карибско море.

А президентът на Френска Полинезия Мотаи Брадърсън обяви създаването на най-голямата в света МЗТ, която обхваща почти 5 милиона квадратни километра.

Въпреки че това са знакови ангажименти, експертите предупреждават, че напредъкът остава твърде бавен. Повечето държави дори не са очертали как планират да постигнат целта 30х30.

„Имахме твърде много конференции, изпълнени с речи и добри намерения; сега се нуждаем от лидерство и реални действия“, казва Енрик Сала, съавтор на проучването и основател на National Geographic Pristine Seas.