Изложба в Дюселдорф проучва значението на миризмите през вековете

Чудили ли сте как мирише войната? Или какъв може да е ароматът на любовта и взаимното привличане?

Нова изложба в Германия дава възможност на публиката да открие непознати светове от аромати. Представени са 81 различни миризми в 37 галерии.

„Тайната сила на ароматите“ беше открита в музея на изкуството „Кунстпаласт“ в Дюселдорф. Тя отвежда посетителите на пътешествие през хилядолетна културна история.

Разгледах епохите, както и отделни предмети и експонати. Проучих каква роля са играли ароматите в съответните времена, какво е било изобретено, какво е играло роля в обществото. Опитах да се покажа всичко това тук, като използвах различни технологии и възможности за преживяване.

Роберт Мюлер-Грюноу – куратор на изложбата „Тайната сила на ароматите“

Експозицията следва хронологичен ред, от религиозни артефакти от Средновековието до съвременното изкуство на XXI век.

Тя цели да хвърли светлина върху значението на ароматите в религията, политиката, изкуството, консуматорските общества.

Миризмите са чисто емоционални. Единственият сензорен стимул, който не може да бъде разумно филтриран. Той отива директно към лимбичната система. Винаги създава емоции.

Роберт Мюлер-Грюноу – куратор на изложбата „Тайната сила на ароматите“

Мирис на смирна се носи през затъмнена галерия, в която са изобразени сцени от Библията.

Християнството, юдаизмът и ислямът са използвали смирната като символ на молитва и пречистване.

Това е много вълнуващо, да усетиш са миришели малките парижки улици. Или в това свято място всичко мирише на тамян. Интересно е да свържеш изкуството с ароматите.

Кирстен Гнот – посетителка

Миризмите предизвикват директни емоционални реакции по-силно от всяко друго сетиво. Затова не е изненадващо, че посетителите се отдръпват стреснати, когато натиснат бутон в галерия за Първата световна война.

Ароматът, освободен от дифузера, е създаден чрез смесване на острата миризма на барут с оставящата метални нотки миризма на кръв и сяра.

Съвсем друг е ароматът, освободен при досег с картината „Венера и Адонис“ на фламандския художник Петер Паул Рубенс. Доминират миризми от рози и цибетка – животно, чиято миризма се е смятала за еротична през XVII век, но днес буди погнуса.