Ивайло Вълчев: България няма спор със Северна Македония – топката е в Европейския съюз
България няма двустранен спор със Северна Македония, а въпросът с правата на българите в страната вече е част от преговорната рамка на Европейския съюз. Това заяви евродепутатът Ивайло Вълчев (ИТН/група Европейски консерватори и реформисти) по време на обучението за млади журналисти, организирано от БТА с подкрепата на Европейския парламент.
По думите му, позицията на София е ясна и обединява всички институции – Народното събрание, Министерския съвет и президентската институция. България не поставя нови условия към Скопие, а очаква изпълнение на вече договореното с Брюксел.
„България няма допълнителни искания към Република Северна Македония. Единственото изискване е вписването на българите в конституцията — както е записано в европейската рамка“, подчерта Вълчев.
От двустранен въпрос към европейски процес
Евродепутатът припомни, че след приемането на т.нар. френско предложение, процесът по присъединяване на Северна Македония се води между страната и ЕС, а не между Скопие и София.
От момента, в който беше прието френското предложение, това не е спор между две държави, а част от диалога между Европейския съюз и Северна Македония.
Ивайло Вълчев, евродепутат (ИТН/група Европейски консерватори и реформисти)
Според него проблемът днес не е в самата рамка, а в нейното представяне пред обществото в Скопие. Македонските граждани не са виждали пълния текст на споразумението, а политическите партии използват темата, за да внушават, че България ще поставя нови условия.
„В Северна Македония никой не е публикувал целия текст на френското предложение. Така се създава мит, че София ще иска още неща. А истината е, че тези условия вече са подписани“, каза Вълчев.
Той предупреди, че активната външна кампания на македонската дипломация често се базира на този мит и цели да представи България като пречка по европейския път на Скопие.
Единна позиция в Европейския парламент
Ивайло Вълчев, който е докладчик сянка по Северна Македония в Европейския парламент, подчерта, че българските евродепутати от различни партии защитават единна позиция по темата.
„Работата на Европейския парламент не е да бъде историческа комисия. Ние не пренаписваме идентичности, а оценяваме напредъка по реформите и критериите за членство“, коментира той.
Вълчев разкри, че в Европарламента има опити отделни политически групи да прокарват македонския наратив, включително чрез текстове в доклади, в които се споменава „македонски език“. По думите му това подкопава усилията за обективна и балансирана оценка на процеса на разширяване.
Европейският процес и правото на вето
В разговора с участниците Вълчев засегна и идеята за премахване на правото на вето в ЕС, като я определи като опасен прецедент, който може да доведе до неравнопоставеност между държавите членки.
Не може да има Съюз, в който някои имат повече права от другите. Правото на вето е гаранция, че всяка държава, колкото и малка да е, може да защити своя национален интерес.
Ивайло Вълчев, евродепутат (ИТН/група Европейски консерватори и реформисти)
Той подчерта, че всяка промяна в тази система трябва да се прави внимателно, защото иначе се подкопава доверието в самия механизъм на консенсуса, върху който ЕС е изграден.
Политика и медии – две страни на демокрацията
Вълчев обърна внимание и на взаимовръзката между политиката и медиите, като определи журналистите като „филтър на демокрацията“. Според него отговорното отразяване на европейските теми е ключово за това обществото да разбира смисъла на процесите в Брюксел и Страсбург.
Той коментира и приетия Европейски акт за свобода на медиите (EMFA), който въвежда нови гаранции за защита на журналистическите източници, прозрачност на собствеността и независимост на редакционните политики.
„Актът е крачка напред, защото поставя ясни стандарти. Но свободата на словото върви с отговорност. Българската медийна среда има нужда от по-силен самоконтрол и ясно разбиране кой е журналист и какви са неговите права и задължения“, каза още Вълчев.
Евродепутатът завърши, че истинската свобода на медиите не се измерва по броя на законите, а по готовността на обществото да търси истината и да пази плурализма на мненията.
