Хуманитарна криза: Жителите на Газа се опасяват, че са забравени след началото на конфликта САЩ-Иран

Докато вниманието на света е насочено към ескалацията между Съединените щати и Иран, жителите на Газа се опасяват, че тяхната криза остава на заден план. В разрушено училище в град Газа десетки хора се събират за ежедневната молитва. Сред отломки и срутени стени те са опънали брезент, който служи като импровизирано място за връзка с бог. За много жители на анклава това е новото ежедневие – живот сред руини след повече от две години война. Въпреки крехкото примирие, постигнато миналата есен, голяма част от територията остава разрушена.

Хиляди семейства продължават да живеят в палатки, без яснота кога ще започне възстановяването на домовете им. Сред тях е и семейството Реем. След молитвата те се връщат в лагера от временни убежища, където подготвят скромна вечеря за ифтар – храната, с която се прекъсва постът по време на Рамазан.

На огън в метална печка се готви проста супа, а на масата има само салата и няколко зеленчука.

Мечтаехме единствено развалините на домовете ни да бъдат разчистени, за да започне възстановяването. Надявахме се, че до следващия Рамазан ще се върнем в къщите си.

Реем ал-Наджар, разселена жена от Газа

Но за много семейства домът вече съществува само като купчина бетон и прах. Когато тъгата стане твърде силна, хората се връщат на мястото, където някога са живели.

Когато ни домъчнее за дома, отиваме да правим ифтар върху развалините на къщата. Поставяме храната и си спомняме хубавите дни. Днес няма хубави дни – има страдание, палатки, плъхове, огън и дим.

Амани ал-Наджар, разселена жена от Газа

В Газа цели квартали са превърнати в руини. Много хора разчитат на хуманитарна помощ и импровизирани кухни, за да осигурят храна за семействата си. За жителите на анклава войната не е само разрушени сгради – тя е ежедневна борба за оцеляване, живот в палатки и постоянна несигурност за бъдещето. Докато международните усилия за възстановяване все още се обсъждат, за хиляди палестинци реалността остава същата – молитви сред руините и надежда един ден отново да се върнат у дома.