Тези житни класове разказват история на хиляди години. Грузия е сред най-старите райони в света, в които се отглежда пшеница. Археолози откриха доказателства за хлебно зърно отпреди около 8 хиляди години, а през 2025-а грузинската пшенична култура беше включена в списъка на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство. Но голяма част от древните сортове почти изчезват по време на съветската епоха. Тогава селското стопанство на страната е насочено основно към три доходоносни култури – вино, чай и цитруси, а основни храни като зърното се внасят от Украйна, Беларус и Русия. 

Днес в южната част на страната организацията за биологично земеделие „Елкана“ се опитва да обърне този процес. В специална ферма се съхраняват, размножават и връщат към живот местни сортове. От 20-те вида пшеница в света, 15 се срещат в Грузия, а пет от тях не растат никъде другаде.

Тук, във фермата за съхранение на семена, не само засяваме и размножаваме тези уникални ендемични видове и местни сортове. Записваме и опита от тяхното отглеждане, както и знанията, които сме натрупали през годините.

Теа Читадзе, координатор в „Елкана“

Проектът започва преди 12 години само с шепа семена. Днес организацията предоставя местни сортове на повече от 100 фермери годишно. Инициативата има и стратегическо значение.  На фона на войни, нарушени доставки и климатични промени, старите сортове отново се превръщат в потенциален ресурс за продоволствената сигурност.

Този магазин, тази пекарна е мост между града и земята. Ако можеш да произвеждаш, но не можеш да продаваш, това е проблем. Имам приятели, които правят сирене и други продукти, и ние ги използваме тук.

Жан-Жак Жакоб, пекар

Предизвикателството остава сериозно – древните сортове дават по-ниски добиви и трудно се конкурират с индустриалната пшеница. Но за грузинските производители те са не просто наследство от миналото, а възможен отговор на бъдещи кризи. 

Сподели: