Докато динозаврите са владели сушата, гигантски влечуги са ловували под водата.

Чудовищата от дълбините. Този череп на ихтиозавър датира отпреди близо 200 милиона години.

Фосилът е един от централните експонати в изложба в Природонаучния музей в Лондон, наречена „Юрски океани: Чудовища от дълбините“.

Докато динозаврите са бродили по сушата, а птеродактилите са се реели в небето, огромни влечуги са доминирали в океаните. Това показваме в тази изложба. Тези огромни хищници са се криели в юрските дълбини. Ние имаме невероятни колекции от фосили, които ни помагат да вдъхнем живот на тези същества.

Кейт Уитингтън, Природонаучен музей – Лондон

Сред звездите на шоуто е огромен плезиозавър, дълговрато влечуго, което може да достигне до 12 метра на дължина.

Плезиозавърът има дълга шия и малка глава отпред, както и четири крилоподобни плавника, които е използвал координирано, за да прелита над океана. Той е дишал кислород, затова е трябвало да излиза често на повърхността.

д-р Марк Джоунс, куратор на фосилни влечуги и земноводни в Природонаучния музей

В изложбата е закодирано и предупреждение. Вкаменелостите показват, че промените в климата са допринесли за измирането на стотици животински видове.

Някои от тези промени са протичали бавно в сравнение с тези днес. Можем да видим от фосилите, че дори бавната промяна на климата може да окаже голямо влияние върху екосистемата. През последните 200 години добавихме над 2000 гигатона въглероден диоксид в атмосферата и това ще окаже влияние върху количествата енергия, които Земята задържа. Това води до бавното затопляне на Земята и океаните, което оказва силен натиск върху екосистемите.

д-р Марк Джоунс, куратор на фосилни влечуги и земноводни в Природонаучния музей

Учените твърдят, че изменението на климата е изиграло основна роля при масовото измиране на животни през мезозойската епоха.

Днес океаните отново са изложени на силен натиск. 

Сподели: