Горещините превръщат градовете в „топлинни острови“ и застрашават здравето

Жегите в големите градове вече не са просто дискомфорт, а реален риск за здравето. Прекомерното строителство, липсата на достатъчно зеленина и нагретият асфалт създават т.нар. „топлинни острови“ – зони, в които градът задържа топлината и не успява да се охлади дори през нощта.

„Тенденциите на затопляне, които наблюдаваме през последните години, които са антропогенни – тоест свързани с парниковите емисии, които генерира човечеството, водят до постоянно затопляне, което се измерва, но в градовете то е много повече, отколкото иначе би било“, обяснява Апостол Дянков, началник на отдел „Климат и енергия“ в Столичната община.

По думите му, ако средното затопляне за европейския континент е между 1,5 и 2 градуса, в градовете, особено през лятото, ефектът може да бъде още по-сериозен.

Изкуствените повърхности поглъщат слънчевата топлина през деня и я отдават дълго след залез. Така в най-плътно застроените части температурите остават по-високи и през нощта. Липсата на нощно охлаждане допълнително натоварва организма и пречи на пълноценната почивка.

На този фон Столичната община търси решения чрез създаване на климатични убежища и увеличаване на зелените площи между блоковете. Експертите посочват, че ограничаването на горещите точки изисква промени и в начина, по който се планира и развива градската среда.

Жегата обаче крие рискове не само заради високите температури. При неадекватен прием на течности организмът може да реагира с рязко падане на кръвното налягане или, обратно – с хипертонична криза.

„Ако не приемаме вода, може да се стигне до един от двата варианта – първият вариант е екстремално ниско кръвно налягане. Тоест еквивалент на шок за един човек, включително до припадък. Вторият вариант, който също се наблюдава много често, е хипертоничните кризи“, предупреждава д-р Рада Прокопова, началник на кардиологичното отделение в УМБАЛ „Св. Анна“.

Когато в организма няма достатъчно течности, кръвоносните съдове се свиват, което може да доведе до внезапно и значително покачване на кръвното налягане. В тежки случаи това крие риск от инсулт, инфаркт и нарушения на сърдечния ритъм.

Лекарите съветват при неразположение заради жегата човек да се премести на прохладно или сенчесто място, да не охлажда тялото си рязко и да измери температурата си. Важно е да се приемат достатъчно течности – не само вода, но и солени напитки като айрян. Препоръчват се светли и широки дрехи, избягване на излизането в най-горещите следобедни часове и ограничаване на алкохола.

Най-уязвими към високите температури са малките деца, възрастните хора и хората с хронични заболявания.

Самите софиянци също посочват сянката, водата и прохладните помещения като най-лесните начини да се справят с жегата.

Топлинният остров вече не е само климатично понятие, а фактор за общественото здраве. Повече зелени площи, прохладни места и добра лична превенция са сред ключовите мерки за ограничаване на рисковете при екстремни горещини.