Франция обяви пакет от мерки в опит да овладее протестите

Правителството на Франция обяви пакет от мерки в опит да овладее недоволството сред учениците и студентите след седмици на масови протести срещу финансирането на образованието и нарастващите разходи за живот. Планът предвижда разкриването на 15 000 нови места във висшите учебни заведения, ограничаване на броя на учениците в клас, допълнителни средства за ремонт на училищни сгради и увеличение на студентските стипендии.

Предложените промени обаче не удовлетворяват протестиращите, които настояват за по-мащабни действия. Нови демонстрации са планирани за събота, 31 октомври, а за 5 ноември е обявена общонационална стачка на профсъюзите.

Сред основните мерки е въвеждането на таван от 28 ученици в клас, както и ограничаване на броя на учениците в групите в гимназиите. Предвижда се също наемането на 900 допълнителни учители и осигуряването на допълнителни учебни часове за краткосрочно заместване на отсъстващи преподаватели.

Френското правителство планира да отпусне 4 милиарда евро за обновяване и ремонт на училищните сгради. Средствата ще бъдат използвани от регионалните власти в рамките на техните правомощия.

„Предлагаме да се въведе таван от 28 ученици и да се ограничи броят на учениците в групите в класовете на гимназиите. Отпускаме 4 милиарда евро, за да дадем възможност на регионите да реновират училищните сгради“, заяви френският министър на образованието Едуард Жефрей.

Правителството обяви и създаването на 15 000 нови места в университетите в периода до учебната 2027–2028 г. Предвижда се също увеличение на студентските стипендии с цел да се облекчи финансовият натиск върху младите хора.

Въпреки обявените мерки представители на протестиращите смятат, че предложенията на правителството са далеч от необходимото.

Клеман Вийо, представител на гимназисткото движение „Mouvement Cachan 94“, заяви, че исканията на протестиращите са значително по-големи от обещаното.

„Получихме трохи в сравнение с това, което искаме. Искаме 250 000 места в университетите. Едва получаваме 15 000. Това е абсурдно“, коментира той.

Вийо изрази съмнения и относно възможността правителството да изпълни обещанията си в обявените срокове. Според него политическата ситуация във Франция поставя под въпрос реалното прилагане на мерките.

Демонстрациите срещу недофинансирането на образованието и поскъпването на живота прераснаха в безредици в различни части на страната. По време на протестите бяха подпалени пожари, атакувани обществени сгради, включително кметството на Марсилия, и ограбени магазини. Стигна се и до сблъсъци с полицията.

По предоставената информация около 2400 души са били арестувани през един от протестните уикенди.

Част от гимназистите приветстваха някои от отстъпките на правителството, но призоваха мобилизацията да продължи. За тях основните искания остават свързани с по-голям достъп до университетите и с по-сериозни инвестиции в образователната система.

Спорът около мерките се развива на фона на напрегната политическа обстановка във Франция. Срокът за разкриването на новите университетски места достига учебната 2027–2028 г., което означава, че част от ангажиментите ще трябва да бъдат изпълнявани след президентските избори през 2027 г.

Президентът Еманюел Макрон няма право да се кандидатира за трети пореден мандат. В същото време лидерът на крайната десница Марин льо Пен остава сред основните фигури в политическите прогнози за следващия президентски вот.

Така недоволството от състоянието на образованието и разходите за живот се превръща не само в социално, но и в политическо предизвикателство за управляващите.

Въпреки обявения пакет от мерки протестиращите не възнамеряват да прекратят действията си. Нови демонстрации са насрочени за 31 октомври, а на 5 ноември се очаква общонационална стачка на профсъюзите.

Предстои да стане ясно дали обещаните инвестиции и промени в образователната система ще успеят да намалят напрежението. Засега реакциите показват, че за значителна част от учениците и студентите предложените решения не отговарят на мащаба на проблемите, които стоят в основата на протестите.