Бюджет 2026 разпали остри спорове и взаимни обвинения в парламента

Проектът на държавния бюджет за 2026 г. отново се превърна в основна тема в Народното събрание. Още преди финансовата рамка да бъде официално внесена за разглеждане, управляващи и опозиция влязоха в остър словесен сблъсък от парламентарната трибуна.

От името на управляващото мнозинство Константин Проданов обвини опозицията, че използва неверни твърдения и манипулира общественото мнение.

„Вчера чухме от опозицията един безпрецедентен хор от неверни твърдения, жонглиране с проценти и фалшиви апокалиптични прогнози. Чухме за водопади от евро, капково напояване и някакви митични оставени подредени бюджети с 3% дефицит. Ако оставим настрана метафорите и погледнем числата, те безпощадно изобличават мащаба на политическото лицемерие и управленската безотговорност на онези, които днес се опитват да се представят за спасители“, заяви той.

Последва декларация от името на „Демократична България“, представена от Мартин Димитров. Според него предложеният бюджет е сред най-притеснителните през последните години.

„Бюджетът, който управляващото мнозинство внесе, е един от най-лошите и тревожни в последните години. Вместо да видим план за реформи и отговорно отношение, вместо да чуете критиките, които идват от опозицията, икономисти и експерти, изпадате в самодоволство, което вече сме виждали и през 2025 година“, каза Димитров.

По време на дебата се стигна и до процедурно напрежение. Петър Витанов от ПБ се обърна към председателя на парламента с искане да не допуска нарушения на правилника.

„Госпожо председател, обръщам се към вас да не позволявате друг път нарушения на правилника, защото това по същество беше коментар на предходна декларация. И то от хора, които управляваха бюджета нещо средно между Бърни Мадоф и Дейвид Копърфийлд“, заяви Витанов.

От своя страна предстателят на „Продължаваме промяната“ Асен Василев също поиска намеса на председателя на Народното събрание.

„Бих ви помолил, когато някой си позволява да използва квалификации по повод други членове на това Народно събрание от тази трибуна, да му направите забележка. Уважението към собствените ни правила, уважаеми колеги, зависи от самите нас“, каза той.

Тома Биков от ГЕРБ-СДС пък коментира променящото се отношение към бюджетния дефицит през последните години.

„Първото, което се изясни, е, че преди шест години 3% дефицит беше проблем, беше опасност. След това стана нормалност, а тази сутрин разбрахме, че това вече е целта“, заяви Биков.

По информация на управляващото мнозинство проектът на държавния бюджет за 2026 г. трябва да бъде внесен за разглеждане в Народното събрание в началото на юли.

Премиерът: Това е бюджет на реалността

Проектът на държавния бюджет за 2026 г. е „бюджетът на реалността“, защото включва всички досега скрити разходи. Това заяви премиерът Румен Радев при представянето на финансовата рамка.

По думите му с разумна фискална политика правителството ще успее да постигне бюджетен дефицит от 3% от брутния вътрешен продукт, а дори и по-нисък.

„Нито едно евро няма да бъде намалено от доходите на българите“, увери министър-председателят.

Радев подчерта, че новият бюджет поставя публичните финанси на стабилна основа, въпреки огромния дефицит, и дава ясна представа за реалното състояние на държавата.

„Ние стъпваме на здрава основа. Всичко се слага на масата. Всички тези номера, които се въртяха със счетоводни сметки, манипулации, екселски разигравания на таблици – тука има, тука няма – всичко това приключва. Всичко се вади и ясно се казва какво е състоянието в момента“, заяви той.

Премиерът отправи критики към предишните управляващи, като ги обвини за натрупания бюджетен дефицит и проблемите в публичните финанси.

„Тези, които имат най-голяма вина за този дефицит и за здравето на публичните финанси, крещят най-много и се обявяват срещу своя бюджет, защото това е техният бюджет. Ние продължаваме техните политики и доколкото можем, в рамките на този един месец и няколко дни, в които е изготвен бюджетът, правим така, че да компенсираме всичко, което беше заложено през последните пет години“, каза още Румен Радев.

Фискалният съвет за Бюджет 2026: Задълбочава проблемите, вместо да прокара реформи

Фискалният съвет излезе с позиция за държавната план-сметка, като отправи сериозни критики към проекта и предупреди за влошаване на бюджетната позиция и липса на реални структурни реформи.

Според становището заложеният дефицит по консолидираната фискална програма в размер на 5,7% от брутния вътрешен продукт, или 7,19 млрд. евро за 2026 г., допълнително ще отслаби фискалната стабилност на страната. От Съвета отбелязват, че проектобюджетът на практика „узаконява“ трайно превишаване на Маастрихтския критерий за бюджетен дефицит от 3% от БВП.

В анализа се подчертава още, че липсват съществени структурни реформи в публичния сектор. Според експертите предвиденото 10-процентно намаление на разходите за персонал от септември 2026 г. ще има ограничен ефект и ще доведе до икономии от едва 85 млн. евро.

Критики са отправени и към планираните промени в осигурителната политика. Фискалният съвет ги определя като непоследователни, тъй като механизмът за брутно компенсиране на възнагражденията на държавните служители и магистратите практически обезсмисля очаквания фискален ефект през 2026 г. и отлага реалното провеждане на реформата.

Според становището ръстът на данъчните и осигурителните приходи е заложен основно върху мерки, които увеличават тежестта върху бизнеса. Сред тях са повишаването на максималния осигурителен доход до 2 300 евро, промени в осигурителните прагове, ускорено увеличение на акцизите и поскъпване на винетките с около 30%. Съветът изразява и съмнения относно реалистичността на очакваните приходи от ограничаването на сивата икономика.

По отношение на държавния дълг анализът предупреждава, че при запазване на настоящата политика той може да достигне 51,1 млрд. евро, или 35,7% от БВП, до края на 2028 г. Според експертите нарастващите разходи за лихви постепенно ще изместват средства от ключови обществени сфери като образованието и здравеопазването, превръщайки дълговата динамика в дългосрочен структурен проблем.

В заключение Фискалният съвет посочва, че проектобюджетът за 2026 г. не предлага ясна стратегия за структурни реформи и фискална консолидация. Вместо това той разчита на ограничени разходни корекции и увеличено дългово финансиране, което според експертите поставя под риск дългосрочната устойчивост на публичните финанси.

Синдикатите излизат на протест в понеделник

На 29 юни от 14:00 ч. пред Министерския съвет ще се проведе съвместен протест на служители от редица държавни институции по време на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Акцията е свързана с предстоящото приемане на Закона за държавния бюджет за 2026 г. и ще събере представители на Агенцията по заетостта, Инспекцията по труда, АСП, НЗОК, НОИ, НСИ, Агенцията по вписванията, АГКК, общински и министерски администрации, КЗП, както и синдикални организации, включително КНСБ и Синдиката на административните служители „Подкрепа“.

Протестът е под надслов „Равни права за всички!“, като участниците го определят като категоричен отказ срещу „фискален геноцид“ и орязване на доходите в администрацията. Основните им искания включват равни права за всички работещи в публичния сектор, отмяна на Закона за държавния служител, спиране на съкращенията без анализ, увеличаване на възнагражденията и възстановяване на „клас прослужено време“, както и реформа в администрацията чрез премахване на дублиращи се структури и въвеждане на прогресивно корпоративно облагане.