Европа поставя на масата целта за 90% по-малко въглеродни емисии до 2040 г.

Европейският съюз поставя началото на ключова фаза в битката срещу климатичните промени. Тази седмица Европейската комисия представи своето предложение за намаляване на въглеродните емисии с 90% до 2040 г. – важна стъпка по пътя към въглеродна неутралност до средата на века.

Франция поведе дипломатическата офанзива на срещата на върха миналата седмица, очертавайки своята позиция по новите климатични цели. Президентът Еманюел Макрон подчерта необходимостта от реализъм и прагматизъм при поставянето на амбициозни цели.

Макрон заяви, че подкрепя поставянето на цели за предстоящото десетилетие, но подчерта, че за да бъдат те постижими, трябва да се осигурят необходимите средства. Според него тези цели трябва да бъдат съвместими с икономическата конкурентоспособност на Европа, което предполага подход, основан на технологична неутралност, гъвкавост и значителни инвестиции.

Думата гъвкавост все по-често се чува в разговорите около климатичната политика на ЕС. Европейската комисия изглежда готова да предложи известна степен на такава, с цел да спечели подкрепата на по-колебливите държави-членки.

Тереса Рибера, заместник-председател на ЕК, отговорна за Зеления преход, посочи, че Европейският съюз се нуждае от ясна посока до 2040 г., като намалението на емисиите с 90% представлява такава цел. Тя уточни, че тепърва предстои да се обсъди как точно ще бъдат комбинирани различните елементи и възможните механизми за гъвкавост, но увери, че работата по предложението продължава интензивно и то ще бъде представено скоро.

Въпреки това, природозащитниците предупреждават, че прекалената гъвкавост може да подкопае усилията на Европа за ефективна борба с климатичната криза. Основният им проблем е възможността за използване на така наречените международни въглеродни кредити – механизъм, чрез който страните от ЕС могат да финансират намаления на емисии в трети страни, като тези резултати се зачитат в общата европейска цел.

В Брюксел все по-често се обсъжда използването на така наречените международни въглеродни кредити – механизъм, който позволява на ЕС и страните членки да финансират намаления на емисии в държави извън Съюза, като тези резултати се зачитат към общата цел за 90% намаление. Според природозащитници това представлява сериозен проблем, тъй като насочва инвестициите извън Европа, оскъпява процеса и води до по-малка полза за европейските граждани и индустрия, това коментира Майкъл Сико-Клие от WWF – Европейски офис