ЕП критикува Северна Македония за връзки с Китай и „сръбския свят“, настоява за реформи

Проекторезолюция за напредъка на Северна Македония по пътя към ЕС, подготвена на база на доклада на Томас Вайц от Комисията по външни работи на Европейския парламент (AFET) и насрочена за дебат в пленарна зала на 8 юли, съдържа редица критики към властите в Скопие, особено по отношение на външното влияние, забавените конституционни промени и неспазените ангажименти към Европейския съюз.

В документa се подчертава, че предложените от Скопие решения за изменение на Конституцията (с т.нар. „отложено действие“, т.е. да бъдат гласувани преди началото на преговорите с ЕС, но да влязат в сила след формалното присъединяване на страната към общността) не отговарят на изискванията, поставени от Съвета на ЕС през юли 2022 г. Основният ангажимент – включване на българите като равноправна конституционно призната общност – остава неизпълнен, стои в заключенията. Евродепутатите призовават всички политически сили в страната да постигнат консенсус, подчертавайки, че от това зависи следващият етап от преговорите за членство.

Проектът не спестява критика и към външнополитическите отклонения на страната. В текста се изразява съжаление за това, че Северна Македония е единствената държава от Западните Балкани, която се въздържа при гласуването на европейската резолюция на Общото събрание на ООН относно руската агресия срещу Украйна, като вместо това подкрепи алтернативен текст, внесен от САЩ. Това се тълкува като отстъпление от общата външна политика на ЕС.

Особено силен е фокусът върху влиянието на трети държави, включително Русия, Китай и Сърбия. В текста се посочва, че сръбски таблоиди и медии със сръбскоезично съдържание разпространяват прокремълска пропаганда в Северна Македония, подкопават европейската интеграция и насаждат антиевропейски настроения. Отбелязва се и участие на представители на (северно)македонското правителство в инициативи, свързвани с проекта за т.нар. „сръбски свят“, който според резолюцията подкопава регионалната стабилност.

Документът критикува и икономическата обвързаност с Китай, включително случаи на непрозрачно финансиране на медийно съдържание от китайски дипломатически структури и асиметрични споразумения за заеми, които създават рискове от зависимост. Загриженост се изразява и заради неотдавнашен заем от Унгария, за който се подозира, че е финансиран с китайски средства.

Отбелязва се още, че разпространението на език на омразата и дезинформация в онлайн пространството остава сериозен проблем. В този контекст се споменават заплахи и дискриминация срещу малцинства. Европейските депутати призовават властите в РСМ да предприемат по-решителни действия срещу речта на омраза и да гарантират равноправието на всички етнически групи.

Макар в проекта да се признават усилията на страната за поддържане на стабилност и участие в международни мисии, тонът на документа показва, че доверието в ЕС относно политиката на Северна Македония и нейната проевропейска ориентация е под въпрос. Подчертава се, че европейската перспектива изисква не само декларации, но и конкретни, осъществени ангажименти.

В документа не се споменава за случаите на репресии и дискриманация срещу българската общност в Северна Македония. Само преди по-малко от две седмици Основният съд в Битоля осъди на една година условно председателя на вече заличения Културен клуб „Иван Михайлов“ Люпчо Георгиевски заради цитати на Иван Михайлов.

Ако резолюцията бъде приета, тя няма задължителна правна сила, но ще изпрати политически сигнал към властите в Скопие, че забавянето на конституционните промени, договерени през 2022 г. и засилването на сръбско-руското влияние в страната не остават незабелязани в Брюксел и се превръщат в пречка пред нейната европейска интеграция.