„Една Европа, един пазар“: Лидерите на ЕС предприемат мерки за възстановяването на европейската икономика

На срещата в белгийския замък Алден Бизен европейските лидери откроиха необходимостта от спешни действия, като постигнаха споразумение да ускорят пакета от икономически реформи. Президентът Макрон поставя краен срок до юни за цялостно рестартиране на европейската икономика и вижда идеята за общи заеми (еврооблигации) като неразделна част от плана.

Европейските лидери обсъдиха идеята за „Европа на две скорости“ като най-бързия начин за преодоляване на политическата безизходица около необходимите икономически реформи за възстановяване на европейската икономика. Френският президент Еманюел Макрон определи срок за постигане на споразумението.

„Днес решихме, че до юни трябва да финализираме дневния ред“, заяви Макрон при напускането на замъка. „Ако през юни нямаме конкретни перспективи и реален напредък, ще продължим със засилено сътрудничество.“

Споделяме едно и също усещане за неотложност. Трябва да действаме веднага и да ускорим, защото международната конкуренция ни притиска.

Еманюел Макрон

Макар че ЕС се основава на консенсус между 27-те държави членки, недоволството от бавния темп на реформите доведе до призиви за работа в по-малки групи от страни. Ход, който би означавал промяна в европейската политика, поставяйки акцента върху действията и бързината вместо върху единодушието.

Т.нар. „засилено сътрудничество“ е правен механизъм в договорите на ЕС, който позволява на най-малко девет държави да обединят усилията си и да придвижват инициативи самостоятелно. Той излезе на преден план през декември, когато лидерите на ЕС задействаха механизма, за да отпуснат заем от 90 милиарда евро за Украйна без участието на Унгария, Словакия и Чехия.

Често се движим напред със скоростта на най-бавния, а засиленото сътрудничество избягва това.

Урсула фон дер Лайен

„Една Европа, един пазар!“, каза тя, като пое ангажимент да подобри интеграцията на единния пазар – това огромно икономическо пространство с 450 милиона потребители, което все още е възпрепятствано от значителни вътрешни бариери.

Фон дер Лайен посочи два законодателни пакета, при които може да бъде използван този инструмент: първата фаза на Съюза за спестявания и инвестиции, която цели създаването на трансгранична система за насочване на частните спестявания към стратегически проекти, както и т.нар. „28-и режим“, който има за цел да създаде единна рамка за учредяване на компании в целия съюз.

Тя допълни, че засилено сътрудничество по отношение на Съюза за спестявания и инвестиции може да бъде разгледано още през юни, ако дотогава „не бъде постигнат достатъчен напредък“.

Но като знак, че разногласията относно средствата за постигане на тази цел продължават, германският канцлер Фридрих Мерц отхвърли идеята за общи заеми (или еврооблигации), предложени от Макрон, като подчерта, че това решение трябва строго да се запазва за „изключителни ситуации“, написа още БТА.

Поемали сме европейски дълг в изключителни ситуации – но това бяха наистина изключителни ситуации. Живеем във време, в което изключението се превръща в правило. Новата ера, в която живеем, е новото нормално, и трябва да се справяме с парите, с които разполагаме.

Фридрих Мерц

От своя страна председателят на Европейския съвет Антониу Коща заяви, че ще „работи за избягване“ на появата на „Европа на две скорости“, доколкото това е възможно, и ще се стреми към споразумение между всички 27 държави членки.

„Това е нашата първа цел“, подчерта Коща. „Ако не се получи, разбира се, Договорът от Лисабон предлага няколко решения. Едно от тях е засиленото сътрудничество.“

Фон дер Лайен също изрази подобна позиция: „Не ме разбирайте погрешно, предпочитам решение с участието и на 27-те“, каза тя.