Доверието в ЕС достигна 18-годишен връх, у нас 50% са срещу влизане в еврозоната

Последното проучване на Евробарометър разкрива най-високото ниво на доверие в Европейския съюз от 18 години насам и най-силната подкрепа за еврото от въвеждането му. Във време на засилени глобални предизвикателства, европейците искат по-силен и по-решителен ЕС, особено в областта на отбраната и сигурността, като мирът остава водещата ценност, асоциирана с европейската идентичност.

52% от европейците имат доверие в ЕС, като този дял достига 59% сред младите на възраст 15—24 години. Подобна е и ситуацията с доверието в Европейската комисия – също 52%, при висока подкрепа сред младите (57%). За сравнение, в България доверието в ЕС не отбелязва ръст спрямо есента на 2024 г., оставайки под средното за ЕС, а само 59% от българите се чувстват граждани на ЕС – един от най-ниските дялове в целия Съюз.

Поддръжката за еврото в ЕС остава висока – 74%, а в еврозоната достига 83%. В България обаче подкрепата е разклатена – 50% от респондентите се противопоставят на въвеждането на еврото, въпреки официалния курс към присъединяване, а 43% го подкрепят. Това поставя страната сред малкото членки извън еврозоната, където преобладава скептицизъм по темата. В останалите държави от общността доверието към еврото расте. В 22 държави от ЕС мнозинството от запитаните подкрепят еврото. В пет държави, сред които и България, мнозинството от интервюираните са против еврозоната: България (50%), Швеция (55%), Полша (59%), Чехия (63%) и Дания (65%). Сред държавите в региона най-силна поддръжка за еврото има в Гърция (78%), следвана от Унгария (68%), Румъния (60%).

Същевременно 44% от европейците смятат състоянието на икономиката в ЕС за добро, а 48% — за лошо. 33% очакват влошаване през следващите 12 месеца. Икономическият песимизъм е особено изразен в България, където нагласите за бъдещето на националната икономика са преобладаващо отрицателни. Инфлацията и разходите за живот остават основен проблем за българските домакинства, подобно на 17 други държави членки.

Проучването показва, че 81% от гражданите на ЕС подкрепят обща политика за отбрана и сигурност — най-високото равнище от 2004 г. насам. В България подкрепата е 70% – под средната стойност за Съюза, но все пак значителна. 78% от европейците изразяват загриженост за отбраната и сигурността на ЕС в идните пет години, като това усещане присъства и сред българите, макар и с по-ниска интензивност.

88% от анкетираните смятат, че трябва да има повече основано на правила международно сътрудничество, а 86% вярват, че увеличаването на митата е вредно за глобалната икономика.

Мирът остава най-значимата европейска ценност за 41% от гражданите, следван от демокрацията (33%) и зачитането на правовия ред и основните права (28%). В България мирът също доминира в отговорите, макар да се наблюдава известно разслояване на ценностните нагласи.

Отговорът на ЕС на войната на Русия срещу Украйна среща преобладаваща подкрепа: 80% от европейците приемат идеята за предоставяне на убежище на бежанци, 76% подкрепят финансова и хуманитарна помощ, 72% одобряват санкциите срещу Русия, 60% подкрепят предоставянето на кандидатски статут на Украйна, а 59% — и финансиране на военна помощ. Българите заемат по-сдържана позиция, като обществото е разделено най-вече по въпроса за военната подкрепа, докато хуманитарните и санкционните мерки срещат по-широко одобрение.

27% от европейците определят руската инвазия като най-важен проблем за ЕС, следвани от международната ситуация (24%) и сигурността (20%). В България темите за икономиката и миграцията излизат на преден план, а войната в Украйна не се възприема като водеща заплаха в същата степен, както в останалата част от Съюза.

77% от анкетираните в ЕС смятат, че войната представлява заплаха за сигурността на континента. В същото време 44% вярват, че именно гарантирането на мир и стабилност ще има най-голямо положително въздействие върху живота им, следвано от сигурността на доставки и здравеопазване (27%) и създаването на повече работни места (26%).

Резултатите от пролетното проучване на Евробарометър очертават картина на устойчиво доверие в Европейския съюз, придружено от широко желание за укрепване на неговата роля в сферата на сигурността и глобалната стабилност. Въпреки това България остава по-предпазлива и често се разминава с общоевропейските нагласи по ключови теми като въвеждането на еврото, военната подкрепа за Украйна и личната ангажираност с европейската идентичност.