Документи за гарата в Нови Сад: Китайските строители са знаели за риска от катастрофални повреди

Трагедията на жп гарата в Нови Сад на 1 ноември 2024 г. е резултат от прибързаното решение на държавното ръководство да пусне обекта в експлоатация, въпреки че китайските изпълнители все още са извършвали строителни и тестови дейности. Документи показват, че фаталният срив е настъпил на практика на строителна площадка, представена като функционираща гара.

Докато сръбското държавно ръководство реже ленти и представя обекта като архитектурен триумф, вътрешните доклади за октомври 2024 г. рисуват друга картина: 95,38% реализация. Тези липсващи близо 5% не са просто статистическа подробност, а включват активни ремонтни дейности по фасадата, отстраняване на течове и довършване на ключови крила в сградата. Пътниците са преминавали през обект, в който официалният надзор е констатирал „недостиг на работници“ и „критични забележки към качеството“.

Най-яркото доказателство за съзнателно поетия риск се крие във финансовите документи на проекта, които разкриват разрив между официалните уверения и реалната сигурност на обекта. Само четиридесет дни след като гарата е тържествено открита за пътници, китайският консорциум CRIC-CCCC подписва допълнително споразумение към своята застрахователна полица, плащайки над 132 000 долара премия за удължаване на тестовия период. Това плащане е равносилно на признание, че сградата все още се намира в зона на инженерна несигурност и е предразположена към катастрофални повреди, характерни за обекти, които не са достигнали оперативна зрялост.

По този начин се създава парадоксална и дълбоко неетична ситуация, при която изпълнителят се е подсигурил финансово срещу евентуални структурни провали, докато същевременно е позволил обществената експлоатация на сградата. Фактът, че застрахователят е таксувал тестовия период по двойно по-високи тарифи, изпраща ясен сигнал, че съоръжението не е било считано за безопасно.

Срутването на козирката в Нови Сад е предупреждение и за бъдещите инфраструктурни проекти. Ако властта продължи да жертва инженерните протоколи в името на политическия рейтинг, крайната цена няма да може да се измерва само с бюджетните разходи. В този случай цената е платена с човешки животи, а част от отговорността е ясно записана в договорите и в размера на застрахователните премии, на които разследващите органи също би трябвало да обърнат внимание.