Докато посреща Нетаняху: Унгария обяви, че напуска Международния наказателен съд

Унгария обяви оттеглянето си от Международния наказателен съд (МНС), в първия ден от посещението в Будапеща на израелския министър-председател Бенямин Нетаняху, за когото съдът е издал заповед за арест.

Орбан отправи покана към Нетаняху през ноември миналата година, като заяви, че Унгария няма да го арестува, ден след като МНС издаде заповед за арест на израелския премиер заради предполагаеми военни престъпления в Газа, припомня БГНЕС.

„Унгария излиза от Международния наказателен съд“, написа във Facebook началникът на кабинета на Орбан Гергели Гуляш, цитиран от АФП.

„Правителството ще започне процедурата по оттегляне днес в съответствие с конституционната и международната правна рамка“, добави той.

Израелският външен министър Гидеон Саар побърза да поздрави Унгария за това, че е заела „силна морална позиция“.

„Благодаря Ви, (министър-председател) Виктор Орбан, и благодаря на Унгария за ясната и силна морална позиция на страната на Израел и принципите на справедливостта и суверенитета!“, написа Саар в Х, цитиран от АФП.

Саар разкритикува МНС за „желанието му да подкопае правото на Израел на самозащита“.

Оттеглянето на дадена държава влиза в сила една година след започването на процедурата – обикновено под формата на официално писмо – в офиса на генералния секретар на ООН.

Международният наказателен съд реагира на посещението на Нетаняху в Будапеща с кратко изявление от говорителя си Фади Ел Абдала, в което се казва, че Унгария „продължава да е задължена да сътрудничи“ на инсититуцията.

Досега само Бурунди и Филипините са се оттеглили от съда.

Създаденият през 2002 г. МНС, със седалище в Хага, се стреми да преследва лицата, отговорни за най-тежките престъпления в света, когато държавите не желаят или не могат да направят това сами.

Подкрепен от 125 държави членки, съдът има нисък процент на осъдителни присъди, тъй като колелата на международното правосъдие работят бавно.

От създаването си досега МНС е започнал повече от 30 дела за предполагаеми военни престъпления, престъпления срещу човечеството, геноцид и престъпления срещу правораздаването.

Той обаче се бори с липсата на признание и правомощия за прилагане.

Русия е една от десетките държави, сред които САЩ, Израел и Китай, които не признават юрисдикцията на МНС, което възпрепятства способността му да разследва техни граждани.

През февруари президентът на САЩ Доналд Тръмп наложи санкции на съда, като разпореди замразяване на активи и забрана за пътуване на длъжностни лица, служители на МНС и членове на техните семейства.

Тръмп обвини институцията, че е предприела „нелегитимни и необосновани“ разследвания, насочени срещу Съединените щати и техния съюзник Израел.

Унгария подписа Римския статут – международния договор, с който беше създаден МНС – през 1999 г. и го ратифицира две години по-късно по време на първия мандат на Орбан.

Въпреки това Будапеща не е обнародвала свързаната с него конвенция поради съображения за конституционност и поради това твърди, че не е задължена да изпълнява решенията на МНС.