Четири години по-късно – войната в Украйна продължава без ясен край. От неуспешния блицкриг към Киев, през разрушения Мариупол и окопите край Бахмут, до днешната война на дронове и изтощение – как се промени фронтът, какви са позициите на Москва и Киев и защо мирът остава далеч? Обзор на конфликта, който пренареди сигурността на Европа.

В ранните часове на 24 февруари 2022 г. Русия, под ръководството на Владимир Путин, започна военна операция срещу Украйна. Ракети удариха Киев, Харков, Днипро и Одеса. Руските сили навлязоха от север през Беларус, от изток през Донбас и от юг през Крим. Москва обяви целите си като „демилитаризация“ и „денацификация“ на Украйна, както и защита на рускоезичното население в Донецк и Луганск. Киев и западните му партньори определиха действията като непредизвикана агресия и грубо нарушение на международното право. В първите седмици руските части достигнаха предградията на столицата. Украинската армия обаче спря настъплението. Президентът Володимир Зеленски остана в Киев и се превърна в лице на съпротивата.

До април 2022 г. Русия се изтегли от Киевска, Черниговска и Сумска област и пренасочи усилията си към източния фронт. Годината остави тежки следи в южните и източните райони. Градът Мариупол беше почти изцяло разрушен след продължителна обсада. Заводът „Азовстал“ се превърна в символ на украинската съпротива. Русия установи контрол над стратегическия сухопътен коридор между Крим и Донбас. През есента на същата година Москва организира референдуми в окупирани територии и обяви анексирането на четири украински области – акт, който Киев и мнозинството от международната общност не признават.

Искам Украйна да победи. Искам хората да имат сигурно утре. Сигурно днес. И искам децата да могат да видят красивата страна, която имаме.

Олена Левко-Сендеха, украински бежанец

2023 г. донесе една от най-кървавите битки – за Бахмут. Месеци на позиционни боеве, артилерийски обстрел и дронови атаки. Фронтът постепенно се стабилизира в линия на изтощение. През 2024 и 2025 г. войната се трансформира технологично. Дроновете се превърнаха в ключов инструмент – както за разузнаване, така и за удари по инфраструктура. Украйна увеличи атаките дълбоко в руска територия, а Русия засили ударите по украинската енергийна система и логистика.

Войната промени архитектурата на сигурността в Европа. НАТО засили източния си фланг и увеличи присъствието си в Полша и Балтийските държави. Финландия и Швеция се присъединиха към Алианса – решение, което Москва определи като заплаха за собствената си сигурност. Европейски съюз прие поредица от санкционни пакети срещу Русия – насочени към банки, енергетика, технологии и отделни лица. САЩ и европейските държави предоставиха военна и финансова помощ за десетки милиарди евро.

От своя страна Русия задълбочи връзките си с Иран, Северна Корея и Китай, опитвайки се да компенсира икономическия и военен натиск. Кремъл твърди, че санкциите не са постигнали стратегическата си цел и че руската икономика се е адаптирала. Днес паралелно с ежедневните атаки текат и засилени преговори, посредничени от президента на САЩ Доналд Тръмп, който със своя екип играе ключова роля. Украйна настоява за възстановяване на териториалната си цялост и гаранции за сигурност. Русия заявява, че целите ѝ остават непроменени и че бъдещите преговори трябва да отразяват „реалностите на терена“. На свой ред администрацията на американския президент не еднократно заяви, че Киев трябва да направи отстъпки, както и да проведе президентски избори.

Зеленски ще трябва да се задейства. Русия иска да сключи сделка, а Зеленски ще трябва да се задейства, в противен случай ще пропусне голяма възможност. Той трябва да се задейства.

Доналд Тръмп, президент на САЩ

Същевременно, фронтовата линия се променя бавно. По данни на ООН, милиони украинци са напуснали страната след началото на инвазията. Хиляди цивилни са загинали, а още повече са ранени. 

Вижте също как войната се отразява на руската икономика:

Сподели: