Днес се навършват 20 години от атентатите в Лондон през 2005 г.
Точно в 8:49 ч. сутринта три експлозии разтърсват лондонското метро – при спирките Олдгейт, Еджуеър Роуд и Ръсел Скуеър. Почти час по-късно – нова експлозия разкъсва двуетажен автобус на Тависток Скуеър. Лондон застива. Транспортната система е блокирана. Хиляди започват да вървят пеша към домовете си, улиците са пълни с объркани и уплашени хора.
Днес, в Мемориалната градина в Хайд парк, отново се срещат трима души, чиито съдби са белязани завинаги от този ден – Телма Стобър, оцеляла след взрива на метростанция Олдгейт, Елизабет Кенуърти – полицайка, оказвала помощ на ранените, и Греъм Фолкс – баща на 22-годишния Дейвид, загинал на Еджуеър Роуд.
Озовах се на релсите – с част от тялото си под влака, а друга част – навън. Имах врата на влака върху бедрото. Видях тела около мен и вдигнах ръка: ‘Помогнете ми, жива съм. Не искам да умирам.
Телма Стобър, оцеляла
Казах ѝ: ‘Помощта е тук. Ще се оправиш, аз съм полицай.’ Свалих си якето, оказах първа помощ. Направих каквото можах.
Елизабет Кенуърти, полицай
Греъм Фолкс в това време гледа телевизия, незнаейки, че повече няма да види детето си.
Обаждахме се хиляди пъти на телефона за издирвани. Просто ти записваха името и го затваряха. В сряда вечерта телефонът звънна. „Аз съм полицейски служител за връзка. Вкъщи ли сте? Трябва да дойда при вас.“ Това беше моментът. Не мога да го опиша.
Греъм Фолкс
52-ма души загиват. Над 700 са ранените. Впоследствие властите установяват, че атентатите са били извършени от четирима британски мюсюлмани, радикализирани в страната. От тогава насам Великобритания променя из основи мерките си за сигурност в обществения транспорт и разузнаването. Днес, две десетилетия по-късно, споменът за жертвите е жив. Остава и решимостта подобна трагедия никога повече да не се повтори.
